В края на февруари ЕК препоръча да се направи нов преглед на стабилността на финансовата система в България от независима от БНБ и КФН институция и обяви че предвижда поредно „задълбочено наблюдение на страната“. Как постоянният мониторинг се отразява на страната?

Осемте години членство в ЕС и единадесетте в НАТО принудиха българите да живеят в режим на постоянен мониторинг. Преди седмица председателят на ЕК Жанк-Клод Юнкер потвърди пред президента Плевнелиев обещанието си, че до края на неговия мандат през 2019 година Механизма за сътрудничество и проверка, чрез който Брюксел ежегодно критикува съдебната система в България, ще бъде прекратен. При това въпреки констатацията на Евробарометър от този януари, че почти 80 на сто от българите желаят мониторингът на ЕК да се засили още повече. Североатлантическият алианс също от години настоява страната на модернизира своите ВВС, отчитайки че те са толкова остаряли и амортизирани, че съвсем скоро няма да са в състояние да патрулират дори за охрана на тационалните въздушни граници. Тези дни седем европейски посланици в София отново удариха камбаната за тревога пред властите. Този път с препоръка за бърза съдебна реформа, подобряване на управлението на съдебната власт и качествен скок в борбата с корупцията. Различни международни организации, НПО и чуждестранни фондации, чиито „микроскопи“ наблюдават добронамерено медийната ситуация в страната, спазването на човешките права и демократичните стандарти, вече трудно намират дипломатичен език, с който да изразяват своите критики.

Цената на модела „Кой“

Според базирания от години в Брюксел журналист Веселин Желев, кореспондент на Медии „Клуб Z”, реномето на България отвън не е толкова лошо, колкото изглежда от страната. Той се аргументира с данни на Европейската сметна палата, че България е на път през първия си програмен период да усвои между 85 и 90 на сто от европейските средства на нейно разположение, което е близо пет пъти по-добре от Италия и осем-девет пъти по-добре от Гърция в техните първи програмни периоди. „Това е очевиден напредък в сравнение с началото на българското членство в ЕС.“, отчита пред ДВ Желев. Колкото до най-новото засилено наблюдение на ЕК за макроикономическите неравновесия, то засяга 16 от 28-те държави-членки, сред които са Франция и Италия и България не е някакво скандално изключение. „Тревожното е, че през изминалите няколко години българските правителства не са направили достатъчно за да намалят въпросните неравновесия и рискът от тях е нараснал. Комисията ги измерва по шестстепенна скала и България вече е в петата ? степен. Ако попаднем в следващата, ще има процедура, а това означава, че правителството ще трябва да напише поправителен план, ЕК и държавите-членки да го одобрят, след което под техен контрол ще трябва да бъде изпълнен. И ако резултатите не са задоволителни, страната рискува да бъде лишена от част от европейското финансиране. Държа да подчертая, обаче, че такава пряка опасност в момента няма“, уточнява журналистът. Според него специфичното в българските дългови нива и неравновесия е, че те отразяват икономическата цена на модела „Кой“ и са следствие от липса на върховенство на закона и на ангажимент за реформи. „Тревожното е, че българското общество и т.нар. политическа класа като че отказват да признаят цялостно проблемите и това силно пролича в дебатите по новия дълг“, смята Веселин Желев.

Дълг или растеж?

Бившият заместник-министър на финансите Илия Лингорски също отбелязва, че в дебатите около гласуването на новия дълг от 8 милиарда евро изцяло са отсъствали изводите от доклада на ЕК от 26 февруари тази година. „Нищо от неговото съдържание не беше повдигнато като тема от управляващото мнозинство или от опозицията, а дискусията изначално трябваше да бъде за икономиката на страната! Е, как да ни имат доверие при такова незряло поведение, след като големия проблем сега е не колко дълг България ще емитира през следващите две-три години, а как да върнем ЕС към растеж, да решим проблемите с безработицата. Освен това образованието, подготовката на пазара на труда, пенсионните реформи и куп други теми отсъстваха напълно в дебата. Наивно е да си въобразяваме, че партньорите ни не виждат тези неща и че това не поражда още по-голямо недоверие“, казва пред ДВ финансистът.

Брюксел като строга учителка

Според Илия Лингорски въпросното недоверие означава най-малкото три неща за България. Първото е, че то малко интересува държавните институции и обществото. „Запъваме се като хлапета и повтаряме колко добре си вършим работата, колко хубав ни е банковия надзор и колко перфектни са нашите специалисти. И само някакви недобронамерени хора по медиите развалят нещата“, казва бившият финансов зам.-министър. Второто е, че продължаваме да се държим като присъединяваща се страна и гледаме на институциите в Брюксел като на строги учителки, които могат да ни накажат, потупат по рамото или да ни напишат една или друга оценка. „А всъщност трябва да ги приемем като наши собствени и независими от политическите ни игри органи, чиято задача не е да санкционират, а да помагат на българската икономика да расте и се развива заедно с останалите икономики в ЕС“, пояснява Лингорски. Третото е, че не е важно какво всъщност ни казва поредния доклад на Брюксел, тъй като ние добре си знаем кривиците. Важното е дали искаме да се променим. „И то дълбоко, като идентичност, характер, поведение, институционална подредба, в която има независимост, контрол и баланси, а не безкрайни връзкарски, шуробаджанашки, ориенталски взаимоотношения. Затова въпросът е искаме ли да се променим или желаем следващия път просто да не ни се карат“, казва Илия Лингорски.

Жажда за справедливост

„Не съм съгласен, че наблюдението, докладите и препоръките отвън не дават резултати в България. Все пак Венета Марковска не стана конституционен съдия. И практиката с тефтерчето „Да се удари“ беше пресечена“, е убеден журналистът Веселин Желев. Според него върховенството на закона не може да поникне върху почва, на която то системно е било изтребвано с десетилетия и където е бил отглеждан правен нихилизъм. „Резултати има, но те са под очакванията на мнозинството българи. Народът е жаден за справедливост. И понеже не я получава, изпада в скептицизъм и цинизъм, и оттам вече е на крачка от това да тръгне подир популисти и политически мошеници. Няма нито един наказан за крещящи престъпления още от времето на т.нар. „възродителен процес“, та чак до сегашния обир „КТБ“. Това ЕС не може да ни го свърши, не може изцяло да замести българската държава, а и замисълът на ЕС не е такъв. За да си обясним защо механизма не работи толкова добре колкото ни се иска, нека погледнем съседна Румъния. Там има общество и съдебна система срещу олигархията. У нас все още има олигархия и съдебна система срещу обществото. Много се надявам сегашното правителство и мнозинство в парламента да променят това положение“, казва в заключение журналистът Веселин Желев.