„Уестингхауз", японско-американската компания от сектора на ядрената енергетика, оказва натиск върху ЕС да въведе правила в областта на конкуренцията, които ще сложат край на зависимостта на Източна Европа от руско ядрено гориво.

Макар че кризата в Украйна насочи вниманието върху европейската уязвимост от прекъсване на доставките на руски газ, „Уестингхауз" настоява, че Брюксел трябва да намери решение и за подобни рискове за сигурността, породени от контрола на Москва върху ядреното гориво в източните страни от ЕС.

„Уестингхауз", най-големият в света доставчик на гориво, би могъл да се окаже печеливш, ако източноевропейският пазар бе с отворен достъп, но компанията посочва, че желае да обърне внимание на друг аспект от енергийната зависимост на ЕС от Русия.

Русия покрива 36% от европейските нужди от обогатен уран, но тези услуги могат да бъдат осигурени на други места при спешни случаи. По-наложителният стратегически проблем, който Европа трябва да реши, според „Уестингхауз", е това, че много реактори в Източна Европа изцяло разчитат на специално създаден набор от горивни пръти от Русия.

Унгария, Словакия, България и Чехия зависят изцяло от руското ядрено гориво и всички разчитат до голяма степен на реактори за битовата си електроенергия. Финландия също е голям потребител на руско гориво.

„Уестингхауз" посочи, че слабото място на ЕС е в руските реактори VVER в бившия комунистически блок и Финландия, чийто единствен доставчик е руската компания TVEL. "Има очевиден проблем със сигурността на доставките (...) нямате втори доставчик," посочи Майкъл Кърст, който е вицепрезидент на „Уестингхауз", отговарящ за стратегията.

Централите, които изцяло зависят от Русия, поемат голям риск, допълни той.

Кърст допълни, че е нужен втори доставчик в случай на технически проблеми при доставките на горива, както и при политически санкции.

Кърст посочи, че „Уестингхауз" се стреми Брюксел да въведе "предписание за сигурност на доставките", което да подтикне източноевропейските енергийни компании да диверсифицират източниците си. Той подчерта, че вече е имало прецедент, когато ЕС е накарал Франция да отвори пазара си за ядрено гориво през 2000 година.

Европейската комисия посочи, че насърчава диверсификацията на доставките на ядрено гориво в ЕС на свободния пазар, като допълни, че алтернативен доставчик би бил желателен „за всички етапи на горивния цикъла". Комисията допълни, че не обмисля използването на квоти за постигане на тази цел.

„Уестингхауз" обаче настоява ЕС да направи повече, тъй като няма напълно отворен пазар и много сделки за доставки в Източна Европа не са прозрачни. По думите на Майкъл Кърст в много случаи междуправителствени договори „събират" в един кюп няколко различни енергийни цени, понякога дори се включат и цените на газа от руски тръбопроводи.

„Уестингхауз" поиска от Комисията да разследва дали руските сделки за горива са антиконкурентен дъмпинг или стоки, които се продават на загуба, за да се привлекат купувачи. Представители на Комисията обаче са довели случая до предварителна фаза, тъй като пълно разследване би изисквало претърсване на руски обекти, което пък би било невъзможно.

„Уестингхауз" е сред компаниите, които най-настоятелно призовават за диверсификация в Източна Европа, тъй като компанията е единственият евентуален алтернативен доставчик на ядрено гориво за реакторите VVER-440. „Уестингхауз" произвеждаше това гориво до 2007 година, защото вече не можеше да се конкурира с руските сделки.

Японско-американската компания посочва, че може да възстанови производството на гориво за VVER-440 с инвестиция от 20 милиона долара. Тя предупреждава обаче, че процесът на предоставяне на алтернативно гориво вероятно ще отнеме над две години.

Майкъл Кърст посочи, че след падането на комунизма Брюксел е разрешил на източноевропейските страни да продължат да ползват руското ядрено гориво и да връщат в Русия ядрените отпадъци, докато са в експлоатация реакторите. По думите му обаче това споразумение зависи от разбирането, че западна компания не може да произвежда горивото.

„Иронично" е това, че „Уестингхауз" се е справяла по-добре с доставките на ядрено гориво за Украйна, дори преди най-новия конфликт с Русия, отколкото за източните страни от ЕС, допълва Кърст.

„Украинците и руснаците имат взаимозависими икономики, но украинците, а не страните от ЕС, диверсифицираха горивото си", допълни той.

БТА