До късно през нощта десетки хиляди хора в Истанбул, Анкара и други градове празнуваха победата на Реджеп Тайип Ердоган на първите преки избори за президент в 90-годишната история на Република Турция. Както се очакваше, Ердоган спечели вота с около 52 на сто, според неофициалните резултати. По този начин той изкачи най-високото стъпало в кариерата си, започнала като кмет на Истанбул и преминала през три мандата като министър-председател.

Ердоган разчупи статуквото, което досега господстваше в турската политика, със стремежа за осигуряване на подкрепа за разширяване на президентските правомощия - амбиции, които той много ясно изрази в предизборната си програма. Така че избирателите, които го подкрепиха на тези избори, може да се каже, че съзнателно се обявиха за промяната.

След като гласува в Истанбул, Ердоган отиде в Анкара. От балкона на централата на управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) той произнесе станалата вече традиция след избори "балконна реч", в която обяви, че "започва нова ера в Турция" .

Ердоган призова към "нов социален процес на помирение". "Благодаря на всеки гражданин, който гласува, без значение дали за мен или за някой друг, защото той участва в писането на историята в този исторически ден", каза още той, като подчерта, че "споровете от миналото" ще бъдат забравени.

"Дали и доколко опонентите на Ердоган ще повярват в тази реч", пита анализаторът Исмет Беркан. "И в предишните си балконни речи Ердоган даваше подобни обещания, но след това не ги изпълняваше. В турското общество цари дълбока поляризация, има сериозна криза на доверието", коментира анализаторът.

Избирането на Ердоган за президент му дава възможност да остане във властта още десет години, тъй като според конституцията има право да бъде избиран по два пъти за срок от пет години.

В същото време обаче анализатори отбелязват, че на президентските избори има спад от около 3 милиона в гласовете за Ердоган в сравнение с вота през 2011 г. (около 21 млн. гласове са подадени на тези избори за Ердоган и около 15 млн. за Екмеледин Ихсаноглу, което показва и поляризацията в турското общество).

"Полученият резултат /около 52 на сто, според предварителните данни/ може да затрудни амбицията на Ердоган да предприеме разширяване на президентските правомощия, за което е необходима промяна на конституцията. 55-57 процента биха му осигурили по-големи шансове", смята анализаторът Исмет Беркант.
Приключилите избори се преценяват като изключително важни, защото за пръв път от 90 години насам на турските избиратели се даде възможност да гласуват пряко за държавния глава. И тъй като имаше трима кандидати, те имаха и възможността да избират. За пръв път също имаше и кандидат на кюрдското малцинство - нещо, което само допреди няколко години бе немислимо. За пръв път турските граждани гласуваха зад граница. В този контекст, може да се каже, че в Турция се направи една важна крачка в процеса на демократизация.

Въпреки някои инциденти, изборите преминаха спокойно. По принцип турските граждани проявяват висока избирателна активност, което говори за трайно чувство на отговорност към изборите, които са висша форма на демокрация. Много хора прекъснаха лятната си почивка и пристигнаха специално от курорти и вили, за да гласуват. Но избирателната активност остана в рамките на 70-75 процента, според неофициалните резултати. На местните избори през март т. г. бе около 89 на сто. Ако се бе запазила тази активност, Ердоган нямаше да спечели на първия тур.

Около 55 млн. избиратели имаха право на глас. Но близо 12 млн. души не са се явили да гласуват, главно избиратели на опозицията, която претърпя пореден крах на тези избори. Кандидатът на опозицията Екмеледин Ихсаноглу очаквано остана доста зад Ердоган (с около 40 на сто, според неофициалните резултати).

Успех на тези избори безспорно постигна кандидатът на кюрдите Селяхаттин Демирташ. Той увеличи кюрдските гласове на над 9 на сто /на местните избори прокюрдската партия ПДН бе спечелила малко над 7 процента/. Това означава около 5 млн. кюрдски гласове - сигнал за засилване на активността на кюрдите. От този резултат може да се очаква, че при следващите парламентарни избори /те ще бъдат през 2015 г., но не е изключено да бъдат изтеглени преди края на тази година/, една кюрдска партия има всички шансове да прескочи 10 процентовия праг.

За кого гласуваха българските турци

В Турция има голям електорат, който е с изселнически корени от България. Това са хора, които са се изселили в различни периоди, някои са второ, трето, че и четвърто поколение изселници. Официални статистики за техните нагласи при изборите няма. Анализите се правят на базата на данни от изселническите организации, а също и на базата на изборните резултати в районите, където живеят компактно български турци.
С един от известните активисти на българските изселници - Лютфи Йозгюр, председател на организацията на балканските турци Балгьоч в Ялова, разговаряхме по темата и се опитахме да очертаем "избирателния профил" на българските изселници на базата на неофициалните резултати.

"Не може да се твърди, че българските изселници навсякъде масово гласуват за един или друг кандидат", казва той. "Смятам, че на тези избори гласовете на изселниците се разпределиха между Ердоган и общия кандидат на опозицията Екмеледин Ихсаноглу, на места надхвърляха 50 процента за единия, на места - за другия".

Според Лютфи Йозгюр данните от преброяването на подадените гласове в населените компактно с български турци Тракийска област /Одрин, Люлебургаз, Къркларели/ и егейския регион /Измир,Маниса, Балъкесир/ показват, че там около 55-60 на сто от българските изселници са гласували за кандидата на опозицията Екмеледин Ихсаноглу. Всъщност това не е изненадващо, тъй като там са силни структурите на опозиционната Народнорепубликанска партия.

Данните от гласуването в Бурса, който също е населен компактно с български изселници, показват преднина за Ердоган (Ердоган - 50 на сто, Ихсаноглу - 40 на сто).

"В Бурса кметът на града Реджеп Алтепе (който също е изселник) от ПСР е много активна фигура, поддържа много активни връзки със сънародниците в България, реализират общи проекти с общините. Подобна е ситуацията и в Коджаели. В някои по-малки населени места изселниците традиционно гласуват за Ердоган, защото одобряват икономическата и социалната политика на ПСР. Нашите хора държат на онази партия, която обслужва техните интереси. Но в големите градове, като Истанбул, Измир, предпочитанията са за опозицията - сблъсък между проевропейски настроените изселници и консервативния електорат на Ердоган. В Анкара изселниците са сравнително малко, не до такава степен, че да окажат влияние на изборните резултати", коментира Лютфи Йозгюр.

Според него при определянето на нагласите на изселническия електорат има значение и отношението на управляващата партия към България.

"Изселниците след 1989 г., мнозинството от които са двойни граждани, държат на връзките с България, която е наша родина и ние искаме да бъдат защитавани нашите права, а също така и нашите близки там да просперират икономически. Това е възможно и може да има успех само тогава, когато управляващата в Турция сила поддържа добри отношения с институциите в България", смята изселническият активист.

Интересно е, че българските изселници по принцип стоят далеч от кюрдския проблем. Предполага се, че не гласуват за кюрдите.
(БТА)