Рая София Думан е българка, която живее в Израел със семейството си. По време на неотдавнашните военни действия в ивицата Газа много активно разкриваше във Фейсбук същността на конфликта и съобщаваше новини, които световните медии пропускат.

- Има ли разлика между живот в “мирна обстановка” в Израел и в условията на война?

- Аз живея в Тел Авив. До съвсем скоро (2012) Хамас нямаха ракети, чийто обсег достига до централен Израел. Сега имат такива, но са ограничен брой. Те достигат до нас между веднъж и два пъти на ден. Повечето ракети, които се изстрелвани в наша посока са с по-малък обсег и попадат в Южен Израел, в градовете в близост до Газа. Там хората нямат нито миг покой. Честотата, с която ракетите падат в тези градове, варира от 2-3 до 15-20 минути. На хората се налага да стоят в бомбоубежища по цял ден и животът в градовете напълно се парализира. Това, което става скрито за света, е фактът, че в тази част на държавата, ракетите на Хамас продължават да валят непрестанно. Този факт не се отразява от световните медии, защото не е новина, а е ежедневие. Светът го отчита като „проблемът на Израел със сигурността”, заедно с постоянната заплаха от терористични актове, с които държавата ни се справя сама.

Целта на Хамас (при това тя е официална), е унищожението на държавата Израел и прогонването или избиването на всеки един неин жител от еврейски произход. Нещо, което те наричат „борба с ционизма”. Следователно Хамас трупат оръжия и копаят тунели с цел постигането на крайната си цел - нашето унищожение.

- Какъв беше поводът за последната ескалация на напрежението, която прерасна във военна операция?

- Отвличането и бруталното убийство на три израелски момчета, ученици. Това хвърли цялата държава в смут и скръб. Отначало армията ни започна претърсване на домовете на заподозрени в отвличане, при което обаче се откриха доста на брой тунели и оръжия. Това доведе до осъзнаване, че броят на тунелите и оръжията от палестинска страна е огромен и представлява истинска заплаха за сигурността на държавата ни, предвид целите на Хамас. Говорим за няколко хиляди тунела и няколко десетки хиляди ракети, както и стабилна и работеща инфраструктура за внасяне на далекобойни оръжия в Газа.
Както вече казах, медиите не отразяват стотиците ракети, които падат в Израел, нито опитите за терористични атаки, а често и самите терористични атаки. Това води до абсурдната ситуация, че когато Израел все пак отвърне на тази постоянна агресия, по какъвто и да било начин, това веднага получава международен отзвук и излиза едва ли не, че ние започваме конфликта ей така, без причина, с една “мирна страна”.

- Предупреждават ли ви преди бомбардировка? Колко време имате да реагирате?

- Израел има много добра противоракетна защита, нарича се Железен Купол. Тя се смята за най-добрата противоракетна защита в света в момента. Благодарение на нея и взетите мерки за сигурност от наша страна, се наблюдава такава огромна разлика в броя на загиналите от двете страни на конфликта. Ударените от Израелската Армия цели в Газа не надвишават с много броя на ракетите изстреляни от Газа към територията на Израел и въпреки това разликата в броя на жертвите е шокираща. По тази причина Айрън Дом (Железен купол) е истинска звезда в израелската поп култура тия дни. И няма как да не е, на него дължим живота си. Буквално.
Тази огромна негова успеваемост обаче създава измамното усещане на световните медии, че ракетите, които Хамас изстрелва към нас са едва ли не безвредни фойерверки, а това съвсем не е така. При директен удар тези ракети нанасят огромни щети и без Айрън Дом Израел щеше да изглежда като Газа, и щяхте да гледате по телевизията как ни издърпват изпод срутените сгради. Имаме късмета да живеем в страната на конфликта, която прави всичко за сигурността на поданиците си и го прави добре. За сравнение, Хамас не само че не строи бомбоубежища в Газа, но и има открита политика да използва хората си за жив щит. Както Бенямин Нетаняху отбеляза: “Израел използва противоракетна зашита, за да предпази хората си от ракетите, а Хамас използва хората си, за да предпази ракетите си”.
Стълбищата в сградата се водят за най-безопасното място, защото са солиден бетон и защото са обградени с апартаменти от всички страни. Ако сирените ни сварят навън, се налага или да изтичаме в най-близкият вход, или просто да се отдалечим колкото се може от стъкла и витрини, да легнем по корем на земята и предпазим главата си с ръце. Очевидно това не е добра защита, но е максималното, което можеш да направиш, ако няма под и зад какво да се скриеш. Може да си представите какъв е стресът, особено ако имате деца.

- Работят ли детските градини, училищата? Има ли адекватна здравна грижа - работят ли болниците, има ли недостиг на медикаменти?

- Държавата ни се грижи за нас и нашата безопасност максимално добре. Училищата и детските градини в тези части на държавата, в които ракетите не достигат, често работят постоянно. Имат си собствени бомбоубежища. Тези, които нямат, затварят временно, докато положението се успокои. Нямаме проблеми с болниците, напротив, имаме едни от най-добрите специалисти и здравеопазване в света, както и добра икономика.

- Би ли обяснила на хората, които не са съвсем наясно /което не им пречи да вземат страна/ на какво се дължи конфликтът между Израел и Хамас? Дали той е етнически, религиозен, имуществен или…

- Повечето хора са незапознати и правят изводите си на базата на минимално количество информация, пропускайки факти от огромна важност и съответно стигат до грешни изводи.
Първо трябва да се знае, че Палестина НЯМА легално право над територията на Израел. Държавата Израел е създадена чрез гласуване - легално, върху земя, контролирана от Обединеното Кралство. Земя, която през годините и вековете е била под управлението на много и различни държави и империи, но нито една от тях арабска. Затова заселниците от арабски произход (сирийци между другото) по тези земи, нямат никакво легално право да се разпореждат със собственост, която не е и никога не е била тяхна.
Тук много хора биха казали, че арабите все пак имат моралното право да бъдат тук. И са прави. Точно затова, при създаването на Израел, една и съща сделка бива предложена от ООН и на двете страни - и на еврейското и на арабското население. Предложението е да се създадат две нови държави, несъществуващи до момента на това място - една еврейска и една арабска. Евреите приемат, а арабите отказват. Отказват, защото те искат “цялата торта “, която така или иначе не им принадлежи, за себе си.
Защо все пак ООН решава да създаде Израел именно тук? Защото на това място в историята на човечеството еврейска държава е имало три пъти. Общо 4000 години. Арабска - никога. Поводът за създаването на еврейската държава е очевидната (след холокоста) нужда евреите да имат своя държава и армия, понеже иначе не биха могли да се защитят от антисемитизма и безкрайните гонения, репресии и геноцид срещу тях.
И така имаме две страни, на които е предложено да живеят в мир, но едната заявява, че мир не я устройва и си поставя за цел да унищожи другата, за да завземе цялата земя.
През годините Израел е предлагал мир за земя, мир за мир и мир за каквото се сетите, които Палестина винаги отказва. Тя иска само едно - поставянето на края на еврейската държава. Разбира се чрез насилие, терор и война, защото няма легален, дипломатически начин да се поиска разпускането на легално създадена суверенна държава.
Поддържането на постоянен конфликт от друга страна съдейства за тази цел. Ето защо мир не може да бъде постигнат. Няма такова нещо като едностранен мир. Едностранен мир (пацифизъм) би означавал самоубийство.
Другото нещо, което трябва да се знае е за преекспонираната тема “Окупация”. Окупация на Газа няма. Тя беше прекратена през 2005 г. Когато палестинците говорят за окупация, те имат предвид пак, че искат територията, която принадлежи на Израел. Важно е веднъж за винаги всички да разберат, че Израел воюва единствено и само за правото си да съществува и за сигурността на хората си, а Палестина воюва за правото си ние да не съществуваме.
Хамас не е единствената алтернатива на палестинците. На Западния Бряг (където се намира по-голямата част от Палестина) на власт са Фатах, които за разлика от Хамас не отричат дипломацията и не смятат, че единственият начин за постигане на целите на Палестина, е тероризъм. Заради това си верую Фатах биват наричани „предатели” от Хамас.

След прекратяването на израелската окупация в Газа, вместо обединение и радост, палестинците се разделят на две групи - тези, които подкрепят Хамас и тези, които подкрепят Фатах. В резултат на това разделение се впускат в кървав конфликт при който се стига до там, че палестинците от двете страни изстрелват ракети и извършват терористични актове сред собственото си население. А Хамас стига и до крайни зверства като хвърлянето на палестинци от покривите на сградите. Същите тези палестинци, за чиито права сега те уж се борят. Как обаче се борят за тях? Като ги използват за жив щит, като им харчат парите за тероризъм и строене на тунели вместо да ги вложат в инфраструктура, обричайки населението си на мизерия.

- Как изобщо се стигна до окупация на Газа? Защо пропускателният режим на границите е толкова безкрайно стриктен?

- До окупация на територии от всички околни (неокупирани) държави на Израел се стигна през “Шестдневната война” през 1967 г. Това е война, в която всички околни на Израел, арабски държави, нападат Израел с цел да го “изтрият от картата на Земята”. Понеже, както египетския генерал Насър споделя - те не уважават правото да съществува държава, създадена чрез гласуване, и “естественият” начин за създаване на държава е война. Затова той обещава да даде на Израел шанса да си извоюва правото да е тук”. За голяма негова изненада, въпреки че изглежда невъзможно, мъничкият, новосъздал се Израел все пак оцелява. И не само оцелява, но и завзема и окупира огромни територии, надвишаващи неколкократно днешният размер на Израел, от всяка една от участващите във войната арабски държави. Израел излиза като победител и по този начин се налага като могъща, военна сила в района, с която всички околни държави се налага да се съобразяват. Още на следващия ден Израел предлага да върне земята на победените държави в замяна на мир. С течение на времето и смяна на правителства Египет приема предложението, затова и имаме мир с тях до ден днешен. Палестинците обаче отказват, защото този договор не изпълнява едно от изискванията им - да няма евреи и израелска държава тук. Те заявяват,че не са заинтересовани от мир, отказват дипломация, и до ден днешен работят в посока на постигането на целите си. Чрез терор.

- Има ли етика във войната – израелската армия срещу терористична група?

- Има едни малки книжки - документи, които нашите войници носят със себе си и според които те трябва да действат. Тези книжки се наричат “Етичният код на АйДиЕф” (IDF Code of Ethics). И всички тези неща, които обясняваме за целите и морала на армията си, не са просто някакви абстрактни идеи, а изисквания от държавата Израел към войниците си.
Целта на армията е да защитава живота и здравето ни и да минимизира колкото е възможно жертвите от своята и от другата страна, както и да предупреждава цивилните по всички възможни начини (повече от всяка друга армия в историята на човечеството) за бъдещите си планове за атака, за да намали жертвите.

- Има ли напрежение между евреи и палестинци в ежедневието, засегнати ли са отношенията им от конфликта?

- В Израел има милион и половина араби, които обаче са с израелско гражданство и не знам редно ли е да ги наричаме палестинци. Тези, които не се съгласиха Израел да бъде създаден, сега се намират в Газа или Западния Бряг, и като се каже „палестинци” се говори за тях.
С арабите тук ние нямаме проблеми. Има смесени градове с арабско и еврейско население. Всеки арабин тук има еднакви права с израелските гражданин. Всички те заемат всякакви позиции в обществото. Има арабски партии в парламента, имаме лекари, адвокати, спортисти, кралици на красотата от арабски произход и в училищата се преподава арабски език. Ние ценим тяхната култура и кухня. Те са част от културата на Израел. И изобщо, нямаме никакви проблеми с никой, чиято идеология и цели не включват нашата смърт. Спокойно може да се каже, че арабите в Израел са единствените араби в арабския свят, чиито човешки права и свободи са защитени.

- И от двете страни на конфликта загиват невинни хора, сред които и толкова много деца, наистина ли няма човечен, цивилизован начин се реши този проблем – без кръв, без убийства?

Следи от зенитните ракети, изстреляни да прихванат ракетите на Хамаз в небето над Тел Авив. Любителска снимка от Фейсбук

Минувачи залягат при ракетна тревога посред бял ден край булевард в Тел Авив. Любителска снимка от Фейсбук.

Деца в детска градина, накарани да легнат при ракетно нападение. Любителска снимка от Фейсбук.

- Както вече споменах, Хамас не смята дипломацията за опция, защото чрез нея не биха могли да изпълнят целите си. В същото време ние не можем да си позволим пацифизъм и не можем да не се опитаме да обезоръжим непрестанно въоръжаваща се терористична организация, чиято цел е унищожението на Израел, и която за постигането на целите си използва терор над нашето население. Затова, докато отсреща си нямаме партньор за мир, войната няма как да ни се размине.
Призовавам светът да спре да легитимира терора като начин на “дипломация” подкрепяйки каузата и методите на Хамас.
Имайте предвид че Хамас е ислямска терористична организация, която е спонсорирана от Иран и Катар. Същия този Катар, който тия дни избива и прогонва християнското население от арабския свят. Това се случва и във всяка друга ислямска държава. Така че ние, евреите, като представители на западния тип култура, не получаваме някакво специално отношение от арабския свят в този регион. Единствената разлика е, че ние се защитаваме срещу опитите да бъдем избити и прогонени. За разлика от братята ни християни, за чиито права никой не се бори и никой не протестира по света. Иронично…