Сега е ред на израелския премиер Бенямин Нетаняху да покаже, че има визията и управленските умения да постигне трайно примирие, което може да засили позициите на умерените палестинци и да започне да гради път за излизане от ада на земята, наречен
ивицата Газа.

Мнозина, включително аз, остро разкритикуваха държавния секретар на САЩ Джон Кери преди седмица за стремежа му да постигне прекратяване на огъня в ивицата Газа, което щеше да укрепи Хамас и съюзниците му Катар и Турция. Хамас не оказа съдействие, боевете се възобновиха и се стигна до подкопаване на позициите на умерения палестински президент Махмуд Абас. Кери бе критикуван отвсякъде, особено в Израел.

Кери обаче не е проблемът днес. През изминалата седмица той изготвяше план за примирие, чиято цел е да се стабилизира ивицата Газа под ръководството на Абас и умерената Палестинска автономна власт.

Идеята бе след първоначално примирие преговарящите да се съберат в Египет, където да обсъдят бъдещето на ивицата Газа. Абас избира членовете на палестинската делегация, а Палестинската автономна власт (с подкрепата на международната общност) отговаря за възстановяването на ивицата Газа.

Палестинската делегация вече е в Кайро в очакване да започнат преговорите. Тя се ръководи от Азам ал Ахмад, един от лидерите на движението Фатах на Абас, който договори помирението между Фатах и Хамас през април.

Израел иска спокойствие в Газа, но изглежда се колебае дали иска да договаря по-обхватно мирно споразумение. Вчера израелците се съгласиха на прекратяване на огъня, последвано от допълнително 72-часово примирие от днес. Твърди се обаче, че кабинетът през уикенда е решил да не участва в преговорите в Кайро. Да се надяваме, че Нетаняху ще се стреми към постигане на по-обхватно споразумение, което може да намали вероятността от бъдещ конфликт.

Целта на новия план на Кери е да използва договореното единство на Хамас с Фатах и обещанието на движението да прехвърли властта в ивицата Газа на Палестинската автономия.

Като първа стъпка Палестинската автономна власт и обучаваните от САЩ служби за сигурност ще поемат охраната на граничния пункт Рафах между ивицата Газа и Египет, както и на пропускателните към Израел. Това е важно, защото би дало на Маджид Фарадж, шефа на службите за сигурност на Абас, контрол над най-стратегическите райони в ивицата Газа.

Палестинската автономия ще започне да плаща заплатите на палестинските чиновници в ивицата Газа, стига да се договорят подробностите. Споразумението може да обхване и разоръжаването на всички терористични групировки в ивицата Газа, използвайки обещание на Хамас от план за единство от 2011 г., че службите за сигурност на Палестинската автономия ще са единствените въоръжени сили в ивицата Газа. Това би утвърдило и настояването на Абас за "едно правителство, един закон, едно оръжие."

С всичко това Кери сега се движи в правилната посока – далеч от укрепването на Хамас и към затвърждаване позициите на умерените, в които са надеждите за по-стабилна и сигурна ивица Газа.

Въпросът е дали Нетаняху има смелостта и политическото влияние да се придвижи в същата посока, към нова рамка за Газа вместо да се върне към досегашното статукво с продължаващо управление на Хамас и редовно избухващите войни, които някои израелци описват като "окосяване на ливадата".

За израелския лидер ще е трудно да прегърне тази нова визия за Газа, защото ще му се наложи да се откаже от досегашното си противопоставяне на споразумението за помирение между Фатах и Хамас, което той окачестви като възприемане от Абас на терористичната идеология на Хамас. Нетаняху ще трябва да е готов и наистина да отвори ивицата Газа за свободно движение на хора и стоки в замяна на разоръжаването на терористичните групировки.

Нетаняху е изправен пред истинска управленска дилема. Той взе превес над Хамас и тунелите му в ивицата Газа, макар и на ужасна цена за палестинските цивилни.

Популярността му в Израел обаче спада - рейтингът му се смъкна до 20 процента от пика си от 82 процента, когато той даде заповед за сухопътната офанзива.

Макар че Нетаняху може би не го осъзнава, той се нуждае от дипломатическата помощ на Кери, за да укрепи постиженията от войната. Въпросът е дали израелският лидер има смелостта да използва военния си успех така, че израелците да получат по-трайна сигурност и да се намали страданието на палестинците в ивицата Газа.

Упоритият отказ на Израел да участва в мирните преговори в Кайро би означавал завръщане към предишното статукво и очакване на следващия рунд сражения. Това би било грешка. Нетаняху може да отвори нови възможности ако третира Абас като истински партньор - за начало може да му помогне да поеме контрола над ивицата Газа. Нетаняху може да остане в историята като държавникът, който постигна повече сигурност за израелците, както и някакво достойнство за арабите.

Историята показва, че в периодите след арабско-израелските войни има редки възможности за дипломация. Кери, уязвен от критиките преди седмица, че миротворческите му усилия помагат на Хамас, сега изглежда готов за такъв съзидателен момент. А Нетаняху?

БТА.