Ако има стандартен наръчник за действие на тайните служби на най-хитрите режими по света, в него несъмнено ще бъде пропуснато каквото и да е споменаване на понятието "агент провокатор".
В Русия, Мианма, Ирак и прочие държавни агенти никога не са се замесвали в предизвикването на размирици. Вместо това винаги патриотични местни граждани, неспособни да се сдържат, се вдигат на крак, водени от справедливо възмущение срещу онези, които предават нацията.
Ако трябва да вярваме на твърденията на Русия, точно това се случва в Източна Украйна. Според изявленията на руския министър на външните работи Сергей Лавров изобщо няма руски агенти в Славянск, сцена на последния пристъп на проруския бунт, разразил се през уикенда.
И наистина, единственият таен агент, във връзка с който Лавров изрази безпокойство, беше Джон Бренън, директорът на ЦРУ, за когото се потвърди, че е бил на тайна мисия в Киев миналата седмица.
Само заклет циник, разбира се, може да се усъмни в думите на Лавров за отсъствието на руски агенти в Източна Украйна. Но подобни хора има, и то не само в Белия дом.
Например, въоръжените мъже, които поеха контрола върху управлението на милицията в Славянск и които бяха интервюирани от журналист на "Дейли телеграф" през уикенда, бяха съвсем откровени за получената руска помощ. Запитан откъде е взел оръжието си, маскиран мъж кимна с глава към руското знаме, което сега се развява върху сградата на управлението на милицията и каза: "Вижте знамето. Нали знаете на коя страна е", попита той. Той може би е забравил да прочете наръчника за водене на тайните операции.
Така че дали Източна Украйна е втори Крим, второ заграбване на земя, извършено тихомълком? На пръв поглед е точно така. Украинското правителство вече предупреди, че очаква Русия да чака благоприятния случай в продължение на няколко седмици, преди да обърка нещата отново. Сред въоръжените мъже, които превзеха сградите в Славянск и на други места в последните дни, има малък контингент, в който хората носят чисто нови оръжия и изглеждат по-спокойни, по-отпочинали и по-големи професионалисти от останалите. Ако те са само обикновени местни жители, както твърди Лавров, щяха да бъдат доста по-развълнувани.
Дали това е прелюдия към пълномащабна руска инвазия обаче е друг въпрос, защото анексирането на цялата Източна Украйна е доста по-различно нещо от Крим. Крим беше относително малка, отделена зона, където подкрепата за отцепването от Украйна беше силна. Източна Украйна е много по-голямо парче земя и там има доста повече украинци, които изобщо нямат желание да са част от Русия.
Ако Русия се опита да анексира Източна Украйна, цялата зона може накрая да се сблъска с антируски бунт. Така вместо да се увеличи популярността на Владимир Путин, както се случи с анексирането на Крим, евентуалното анексиране на Източна Украйна би било катастрофа за него. Да не говорим за по-строгите санкции срещу Русия, макар че ако съдим по руското поведение, Москва не ги слага много-много в сметките си.
Но Кремъл в действителност не се нуждае от цялостно завземане на Източна Украйна, за да направи живота на правителството в Киев по-труден. Всичко, от което се нуждае, е да продължи с този род провокации, които понастоящем подклажда, а после да седне и да чака събитията сами да се развиват.
С тези случайни и не чак толкова случайни банди от въоръжени главорези, които вилнеят навсякъде, Източна Украйна бързо ще се превърне в неуправляемо пространство. С други думи, тя ще се превърне в по-голямо главоболие за Киев, ако не и нещо повече, отколкото ако стане част от Русия за една нощ.
Вярно е, разбира се, че има много местни хора, които наистина желаят да станат част от Русия. Това е, общо взето, беден район и в него има група хора, които справедливо твърдят, че правителството в Киев ги е пренебрегвало, откакто Украйна стана независима страна през 1991 г.
Само ги попитайте защо искат да станат част от Руската федерация и отговорите ще разкажат тяхната история. Малцина казват: "Заради начина, по който Владимир Путин защитава демокрацията и правата на човека". Малцина предсказват, че техният бизнес ще бъде по-добре в динамичната руска икономика, опасно зависима от петрола и природния газ.
Вместо това когато човек зададе въпроса какви ще бъдат ползите от руското гражданство, тези хора говорят буквално за социални придобивки - пенсии, социални осигуровки и други плащания. С други думи, на Русия се гледа като на гигантска социална държава и като такава тя има своя готов на всичко клиент в Източна Украйна, основно сред бедните и мизерстващите. Това заедно с усилията на неколцина патриотични местни граждани дава на Москва всички лостове, от които се нуждае точно сега.
БТА
