Светът основателно изпитва съчувствие към Украйна и трескаво търси подходящ отговор на руската намеса. Обаче дори в обстановка, в която редица нови демокрации полагат усилия да забравят миналото си, бъркотията в Украйна можеше да се предвиди. Ако управлявате някоя от новите демокрации със сложна история - Полша, която и да е от балтийските републики, Хърватия, Унгария и други - как да разбирате развитията в Украйна? Какви са уроците за вас и за народа ви? Ето три:
Оръжията имат превес над споразуменията
Украйна сега изглежда невероятно наивна със съгласието си да се откаже от ядрените си оръжия. Украйна, САЩ, Русия и Великобритания подписаха през 1994 г. Будапещенския меморандум за уверенията за сигурността, съгласно който Русия, Великобритания и САЩ обещаха да спазват границите на Украйна. Те също така се съгласиха да се въздържат от използването или заплахата за насилие срещу Украйна, да подкрепят Украйна при опит да й се оказва икономически натиск и да сезират Съвета за сигурност на ООН за всеки инцидент с агресия от ядрена сила.
В замяна на това Украйна се съгласи да се откаже от ядрения си арсенал, който тогава бе трети по големина в света. Споразумението ясно използва термина "уверения" по отношение на обещанията на другите подписали страни, но Украйна винаги е тълкувала уверенията като "гаранции".
Спорно е дали Украйна е имала средствата да поддържа оръжията и дори дали ядрените оръжия са ефикасна възпираща сила срещу конвенционално нападение. Като се погледнат нещата постфактум обаче можете да сте сигурни, че и.д. президент на Украйна Олександър Турчинов и преходният му екип проклинат деня, в който Украйна се отказа от ръждясалата си, но мощна ядрена възпираща сила в замяна на уверения на хартия.
Другите държави да внимават: договорите за сътрудничество, партньорство, взаимна отбрана и дори съюз работят прекрасно във времена на мир и благополучие - когато не са нужни. Твърде често обаче подобни договорки оставят по-слабите партньори с пръст в устата във времена на война или икономически трудности.
Колкото и скъп за следване да е подобен съвет, и колкото и да изглежда политически некоректен, новите демокрации ще е добре да погледнат в началото на миналия век за насоки и да следват призива на президента Теодор Рузвелт да "говорят благо и да носят голяма тояга". Това не означава непременно, че новите демокрации трябва да се хвърлят да купуват оръжия, но е нужно хубаво да си помислят преди да се откажат от военния си капацитет или да допуснат остаряването му. Накратко, ако сте нова демокрация в исторически опасен регион, говорете благо - но не се отказвайте от тоягата си.
Желязото се кове, докато е горещо
Украйна бе спъвана от останките на тежката и продължителна руска политика на колонизация. Обаче, подобно на много от младите демокрации, тя имаше 20 години да си стъпи на краката политически и икономически - и избра да не го прави. Тази преценка може да звучи грубо, но е вярна, и то не само за Украйна. Гражданите и политиците на Хърватия, Унгария, Словения и редица други държави допуснаха некадърното управление да прахоса първите две десетилетия от новопридобитата независимост.
Вместо да надградят над наследената подкрепа от обществото, което бе готово да прости много предизвикани от неопитност управленски грешки, различните лидери на Украйна не можаха да превъзмогнат юношеската си самовлюбеност и допуснаха корупцията, подкупите, алчността и правният хаос да подкопаят една вече крехка държава, отслабвайки я финансово и военно до такава степен, че самото й оцеляване вече е под въпрос.
Трудно е да се изгради благоденстваща нова демокрация върху основите на тежко и потисническо минало. Именно това тежко минало обаче трябва да направи новите й лидери по-отговорни, а не по-малко, по-честни, а не по-малко и по-силни държавници, а не по-слаби. Кризата в Украйна днес е криза на водачеството - в Украйна, ЕС, САЩ и Русия. Макар и Украйна да не може да повлияе на чуждото управление, тя може да контролира лидерите, които произвежда и позволява да управляват страната.
Изграждането на една нация е трудно, демокрацията може да изглежда все по-отдалечена с всеки нови "свободни" избори, а доброто управление - все по-далечно с всяка нова политическа партия. Украинците (и хората в някои други страни с подобно минало и избори) трябва да се запитат:
Какво сме направили в продължение на 20 години, за да гарантираме, че сме възможно най-силни икономически и военно? Избирахме ли лидери, които ни казваха истината, или лидери, които ни казваха каквото ни се искаше да чуем? Държахме ли сметка на лидерите или сляпо следвахме партийната линия? Винаги ли обвинявахме Русия за проблемите си, дори когато ние бяхме най-лошите си врагове? Виждахме ли корупция в това, което правят другите, но не и в това, което ние правим, което определяхме просто като помагане на семействата ни? Вземахме ли участие или се оплаквахме безучастно?
Нищо от случващото се не оневинява Русия от отговорността й за военната й агресия или нас от отговорността ни да помогнем. То обаче подчертава, че Украйна е по-слаба заради собствените си избори.
Всички ние потенциално сме Украйна
Под "ние" се имат предвид над 20-те нови демокрации в Централна и Източна Европа с бурно минало и незряло политическо настояще. Не сме особено различни и това може да се случи и тук. Много от нас пропиляха националните мечти на цели поколения, добрата воля на сънародниците си и добрите намерения на приятелите и съседите си. Това е само по наша вина и ничия друга. Нека печалният пример с Украйна да е зов за пробуждане.
БТА
