Съюзът за стопанска инициатива (ССИ) изразява принципна подкрепа за проекта на Закона за държавния бюджет за 2023 г., но отправя препоръки и предложения по текста в становище, изпратено до институциите.
В позицията се посочва, че инфлационният процес остава един от основните проблеми за българската икономика.
„Ограничаването на разходите за социални плащания е един от основните фактори, които ще спомогнат за значително намаляване на инфлацията и съответно за фискалния риск. В планираните разходи за 2023 г. трябва да се вземе предвид ниската усвояемост на средствата по оперативни програми и Плана за възстановяване и устойчивост. До голяма степен забелязваме и едно надценяване на законодателния капацитет на Народното събрание, касаещо пряко и втория транш от 1,4 млрд. лв. по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), който при предоговаряне и забавяне може да пристигне едва в 2024 г., а не тази година, както се очаква“, пише в становището на ССИ.
„Основните рискове, касаещи изпълнение на консолидирания бюджет, са свързани със свръхоптимизма в приходната част, която е базирана на допусканията за растеж от 1,8 на сто при наличие на глобална несигурност, отрицателен растеж в Еврозоната и основния ни търговски партньор - Германия. Тези фактори неизбежно ще повлияят отрицателно върху външното търсене (нетния експорт) и оттам върху статистическото изражение на размера на БВП, респективно потреблението и приходите от ДДС в бюджета“, се посочва още в документа.
Според Съюза „следва да се отчетат възможни рискове по линия на разходите като: подценяване на социални разходи; нови миграционни вълни, породени от потенциално ескалиране на конфликта в Украйна; ново проявление на енергийната криза, съпътствана от продължаване нуждата от механизми за енергийни компенсации при евентуални флуктуации на цената на електрическата енергия и газа; продоволствени предизвикателства в региона и съседните ни страни“.
„Изключително важно за нас е осъществяването на конкретни политики и икономически мерки за увеличаване на приходната част на държавния бюджет, които да не се основават единствено на данъчно-осигурителните постъпления, т. е. събираемостта на данъците да не е единственият източник за бюджетни приходи. Политика, която може да допринесе положително за приходната част на бюджета е, например, предприемането на реални, своевременни действия за противодействие и борба с корупцията на всички нива, не само в държавната сфера, но и в бизнес отношенията“, посочват от ССИ.
В становището се допълва, че предложеният бюджет не предлага отговор на новата икономическа среда на рецесия в голяма част от ЕС и ниския икономически растеж в България. „В настоящия законопроект отново не е застъпена политика на увеличаване на публичните инвестиции и запазване на мерките, които насърчават инвестициите и растежа. Основният проблем пред икономиката в насърчаването на инвестициите би могъл да се преодолее като се преустанови практиката да се прехвърлят инвестиционни разходи в потребление и се създаде нова ясна рамка за публичните инвестиции и как те ще се реализират в партньорство с частния сектор“, смятат от ССИ.
„Като препоръка предлагаме в средносрочен план реализиране на административна реформа, чиито цели да се състоят в подобряване на ефективността на публичните разходи, намаляването на административното бреме, отваряне и прозрачност на национални и местни власти - все процеси, които във времето да доведат до оптимизиране на функционирането на държавната сфера в полза на бизнес и граждани“, се допълва още в становището.
НСТС ще проведе извънредно заседание в понеделник, съобщиха по-рано от пресслужбата на Министерския съвет. Дневният ред на заседанието включва три точки: Проект на Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2023 г.; Проект на Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2023 г.; Проект на Закон за държавния бюджет на Република България за 2023 г. Заседанието на НСТС ще се председателства от вицепремиера Мария Габриел, а в него ще вземе участие и министър-председателят акад. Николай Денков.
