Добивът от златното находище в Челопеч, който извършва канадската компания "Дънди Прешъс Металс" на практика не се контролира, не се знае какво точно и колко се изнася под формата на концентрат, който се обработва извън пределите на България. Оттук заминават годишно и поне около 10 тона злато и още ценни метали, сред които стратегическите германий, талий, платина и паладий, които обаче не се декларират от концесионера.
Ситуацията очевидно устройва канадците, които възнамеряват да започнат аналогичен добив и в Крумовград, въпреки възраженията на местния парламент. Според клаузите на концесионния договор, държавата ще получава 3 на сто от стойността на добива, който се определя и контролира не от държавата, а от "Дънди". Така поне е в Челопеч. На широката общественост бе обявено, че за по-нататъшната обработка на този "концентрат" и за отделяне на чистото злато (рафинация) у нас нямало необходимите условия. И затова компанията пристъпва към редовен износ от България. Официално се знае, че това е някакъв "руден концентрат." Така заедно с концентрата оттук заминават годишно и поне около 10 тона злато и още 12 ценни метала, сред които стратегическите германий, талий, платина и паладий, които обаче не се декларират от концесионера. Последната проверка на съдържанието на изнасяния концентрат е правена през 2013-та, по силата на договор със сертифицираната лаборатория "Евротест контрол" и при нея "няма резултати със значими статистически разлики", гласи официалният отговор на ведомството. Оказва се обаче, че проверката се прави само за предмета на концесията - злато, сребро и мед. Другите метали в концентрата - редки и стратегически, просто се изнасят, без държавата да се формализира за техния добив и цена.
За тази година пък била предвидена "проверка по документи", казват от ведомството с чувство за изпълнен дълг.
Българските минни геолози изчисляват, че чистата годишна печалба на „Дънди" възлиза на около 2 млрд. долара. Те я пресмятат на основата на стойността на извличаните от рудата 7 основни и 12 допълнителни компонента. Същата схема е предвидена и при златодобива в Крумовград. Полуконцентратът ще се транспортира по море до Намибия, където канадската фирма притежава съоръжения за златодобив. Очакваната инвестиция е около 100 милиона долара. В златната мина на Ада тепе ще се добиват 800 000-1 000 000 тона руда годишно, а 300 камиона с полуконцентрат на ден ще се отправят за Намибия, за да се стигне до златните кюлчета. И никакъв контрол от страна на държавата. Както classa.bg вече писа държавата не анализирала редките метали, защото няма методи за изследване, а вероятно и интерес. „Челопеч майнинг" има собствена лаборатория.
Досега местният парламент на Крумовград стопира три пъти "инвестиционните" мераци на канадската компания "Дънди Прешъс Металс" да добива злато и други ценни метали в Крумовград, местността Ада тепе. Златните ресурси възлизат на 835 000 унции, равни на над 27 тона чист метал. Проблемът обаче е особено остър, тъй като дейността си компанията смята да развива в непосредствено близост до вододайната зона на Крумовград, а с аномалиите в климата, които стават напоследък, е много лесно зоната да бъде замърсена, не е шега работа това - 100 л. на кв. м. дъжд, обясниха пред classa.bg, от Общинския съвет в града.
В понеделник обаче Общинският съвет в Крумовград подкрепи предложението да бъде дадено разрешение на "Дънди Прешъс Металс" за изработването на подробен устройствен план и план за регулиране и застрояване на 6 поземлени имота в района на златното находище "Хан Крум" на Ада тепе.
Това дава зелена улица за старта на инвестицията на канадската компания след 12-годишна сага в съдебните зали, протести и контра-протести, административни пречки и проблеми.
"Дънди" и по точно нейната дъщерна "Болкан минерал енд майнинг" са печално известни със своята работа в златното находище в Челопеч. Благодарение на флотацията, която извършва Дънди, е замърсена водата на река Тополница, а в панагюрското село Поибрене хората от години "се поят" от водоноски. Според екоминистерството обаче замърсяване няма. Затова и хората от Крумовград се притесняват, че няма контролен механизъм и на национално ниво - има замърсяванията на въздуха в Стара Загора, на други места, а държавата нищо не прави. Не сме сигурни, че ние като общински съвет ще можем да реагираме и да вземем мерки, допълниха оттам.
Съпротива има срещу въвеждането на контрол в концесиите, защото сега не се следи какво и как се добива. "Написали сме проект на закон за промяна на това статукво. В момента, в който го завършихме, елате да видите какво става, тотална съпротива". На този фон яростната съпротива надали изненадва някого. Това са думи на вицепремиера по икономическото развитие Даниела Бобева, произнесени в края на май. За готвените промени обаче в Единния орган по управление на концесиите не знаят.