Събитията от последните години показват, че устойчивостта на публичните финанси e от ключово значение за дългосрочния иконономически растеж. Липсата на доверие към способността на правителствата да изплащат дълговете си може да доведе до самоукрепваща се спирала, при която повишените нива на задлъжнялост да водят до по-високи разходи по заемите, което от своя страна да изисква по-високо данъчно облагане за покриване на тези правителствени дългове. Това се казва в резюмето на анализа на най-влиятелната организация на европейския бизнес Businesseurope, която представи изследване за състоянието на европейските икономики „Барометър 2014 – Пролет".
Положителна новина е, се казва в анализа, че държавите-членки отбелязват значителен напредък в намаляването на публичните дефицити, които се понижиха до средно 3.5% от БВП в края на 2013 г., в сравнение с 6.9% през 2009 г. Но съотношението „дълг към БВП" продължава да нараства през последните няколко години (от 74% до 90%), при приета максимална стойност на показателя в ЕС от 60%. Това е особено тревожно в контекста на демографските проблеми, свързани със застаряването на населението и нарастващите рискове пред дългосрочната устойчивост на публичните финанси. Застаряването на населението, вкл. намаляването на дела на трудоспособното население, по експертни прогнози ще доведе до увеличение на публичните разходи за пенсии в ЕС от почти 2% от БВП до 2040 г., сочат прогнозите.
Финансовата криза и въведените по-строги банкови регулации се отразиха негативно и върху достъпа на фирмите (преди всичко на малките и средни предприятия) до финансиране, особено в най-засегнатите от кризата страни. Неизплатените заеми на фирмите към банките в еврозоната са намалели обаче с 10% през 2013 г. Банковите заеми представляват около 85% от финансирането на бизнеса в еврозоната и в Обединеното кралство. В САЩ, от друга страна, този дял е около 53%. "Отключването" на достъпа до кредити, вкл. чрез прилагане на механизма на банковия съюз, е непосредствен приоритет, смята европейската биднес организация. Достъпът до финансиране при приемливи условия е предпоставка за инвестиционната активност на бизнеса, за стимулиране на растежа и поддържане на конкурентоспособността.
Въпреки че е постигнат напредък в разработването на европейски пазар за корпоративни облигации (чиято нетна емисия през последните няколко месеца на 2013 г. е положителна), достъпът до него на малки и средни фирми остава ограничен, поради обременяващи изисквания за отчитане и регулатовни стимули за секюритизация. Също така, ЕС не успя да постигне значителен напредък през последните години в разработването на рискови инструменти до нивата, каквито са в САЩ. В ЕС се падат по-малко от 14% от световните инвестиции в рисков капитал през 2012 г., което е доста под дела на САЩ от 72%.
Съществено е да се отбележи съществуването на дисбаланси, които пречат на конкурентоспособността. Особено в страните, където ръстът на заплатите изпреварва значително ръста на производителността, се наблюдават големи загуби на работни места. Така например, от 2010 г. насам номиналната цена за единица труд се е свила с 14% в Гърция, 5.1% в Испания, 3.6% в Португалия и 3.1% в Ирландия.
Оценката на бизнес организациите за проведените през 2013 г. данъчни реформи накратко е, че общата данъчна тежест в ЕС е по-висока от тази на основните международни партньори и конкуренти на Европа. Държавите-членки трябва да продължат да стимулират растежа чрез фискална консолидация, намаляване на текущите държавни разходи и защита на инвестициите, вместо с увеличаване на данъчната тежест.
Средната данъчна тежест върху хората с ниски доходи в ЕС е много по-висока от тази в САЩ и Япония, отчита Businesseuropе. Данъчната тежест върху труда в ЕС трябва да се намали, за да се насърчи създаването на работни места, особено за младите хора. Като цяло, необходими са реформи, насочени към стимулиране на създаването на работни места, като се обърне специално внимание на нуждите на работодателите, се казва още в доклада за състоянието на европейските икономики.
