Александър Томов: В кризата трудно ще се намери инвеститор за „Кремиковци“
- Г-н Томов, как ще коментирате изказванията на проф. Стив Ханке, че кризата не е можело да бъде избегната и години наред политиката на САЩ е била неправилна, затова сега балонът се е спукал?
- Мисля, че това изказване на проф. Ханке е абсолютно коректно. Не само Стив Ханке, но и много други икономисти, включително и аз, говорихме, че не е възможно толкова много години да има такъв растеж.
- Г-н Томов, как ще коментирате изказванията на проф. Стив Ханке, че кризата не е можело да бъде избегната и години наред политиката на САЩ е била неправилна, затова сега балонът се е спукал?
- Мисля, че това изказване на проф. Ханке е абсолютно коректно. Не само Стив Ханке, но и много други икономисти, включително и аз, говорихме, че не е възможно толкова много години да има такъв растеж. Ханке с основание обвинява Федералния резерв на Щатите и Централната банка за изкуствено ниските лихвени проценти, а също така и за някои решения на Конгреса, които доведоха до раздаването на изключително нереални ипотечни кредити. Това доведе до много силен потребителски бум в Америка.
Аз ще дам един пример, който изказах неколкократно в моите книги – ръстът на търговия с ценни книжа и ръстът на печалбите въобще в банковия сектор и силното раздуване на хедж фондове практически изпреварваха неколкократно ръста на търговията и производството. Това е възможно да се случи в къси периоди от време в отделни години. Но когато продължава повече от дванадесет години и когато се обяснява с някаква нова ситуация в света, това не можеше да бъде прието.
- На кои сектори у нас най-много ще се отрази тази криза?
- Смятам, че не е професионално да се говори, че ние ще останем встрани от кризата. Ние не сме спасени от нея. Добрият фактор е, че ние имаме предимно чужди банки и те сами поемат удара на кризата. Тоест това, което западните правителства правят за раздаване на стабилизационни заеми или пряко влизане в някои банки, косвено се отразява върху стабилността на българските филиали на банките. Не виждам някакви страхове за нашия банков сектор и да бъдат застрашени влоговете на българските граждани. Аз лично не вадя своите спестявания от българската банка, в която ги държа.
Лошото е, че при валутен борд и при фиксиран курс на лева към еврото ударът се поема почти изцяло от реалния сектор. Това държавата не го вижда или се прави, че не го вижда.
В глобален мащаб е очевидно, че транспортът и в частност морските превози също ще бъдат ударени от кризата. Сега се затварят пазари и някои държави започнаха да водят непознат през последните 15-20 години протекционизъм. Намаляват заявките за транспорт на стоки с кораби.
У нас особено тежко от кризата ще пострада и металургията. Това са отраслите, които първи поемат удара. Това е първата вълна. Заради стагнацията, обхванала Западна Европа, търсенето на много български продукти ще намалее. Основните наши пазари са страните от ЕС, а свиването на тяхното търсене ще се отрази и на определени български производства. Това ще засегне например стоките от машиностроенето, които досега по някаква причина се търсеха. Имаме няколко големи предприятия, които ще имат проблеми поради свиване на поръчките от ЕС. Трябва да се направи много точен анализ на това.
Другото нещо, което ще намалее, са инвестициите. Това вече е факт. В малка страна като нашата един или двама инвеститори повече или по-малко сериозно могат да повлияят на инвестиционната политика като цяло.
Вследствие на това, което се случва, голяма част от фирмите от малкия и средния бизнес ще трябва да се затвори. Започва едно безмилостно „изчистване“, санация на българската икономика. Всичко, което е малък и среден бизнес, ще бъде притиснато. Освен заради финансовата криза тези фирми ще трябва да бъдат затворени и заради още един фактор – това е явлението “скачени съдове” и въвеждането на европейски стандарти у нас. Но финансовата криза допълнително ускорява процеса на затваряне на тези фирми.
- Споменахте металургията като засегнат сектор от кризата. Тя ли е основният фактор, който пречи на “Кремиковци” да се възстанови и защо се стигна до това състояние на комбината?
- Аз мисля, че основният фактор чуждите инвеститори да бягат от “Кремиковци” е този. И най-големият металургичен гигант в света – “Арселор Митал”, пострада от кризата. Както и всички останали руски, украински и китайски стоманодобивни компании. Всички те загубиха милиарди и няма изключение. Гледах статистиката в стоманодобива и там няма компания, която да е била пощадена от кризата. Единственият въпрос пред тези компании е кой е загубил повече и кой по-малко. Това, което ние допуснахме като грешка, е, че изпуснахме идеалния вариант през януари тази година да вкараме инвеститор в “Кремиковци”.
Аз лично споделих това с г-н Петър Димитров още през октомври миналата година и работих около три месеца, за да намеря този инвеститор. Тогава вече се знаеше за проблемите на г-н Митал. И когато предложихме в комбината да влезе Константин Жеваго, ние го предложихме на базата на единствения фактор, че суровините, които ще караме, ще са от Украйна. А при започналото тогава увеличение на превозите ние фактически щяхме да икономисаме значителни пари за “Кремиковци”.
- От вчера държавата остана без представител в комбината. Смятате ли, че синдикът на облигационерите ще може сам да разреши проблемите?
- Проблемът на облигационерите е, че те всички са притиснати от икономическата криза. Все пак това са реномирани банки и фондове по света. Всяко подценяване или скарване с тях е много погрешно. Поначало аз се опитах да въздействам на този процес, но като видях, че няма нужда от моите съвети, се отказах. Последните месеци въобще не съм се набърквал в тази ситуация. Това, което мога да дам като съвет, е, че когато някой е дал пари за българско предприятие, независимо какво се е случило с тези пари, не бива да се държим нихилистично. Трябваше това да се направи през януари. Тогава облигационерите бяха готови на разсрочване на дълговете и на преструктуриране на парите и “Кремиковци” щеше да си работи.
- Вече изпратихте писмо до Мишел Платини за проблемите на ЦСКА. Смятате ли, че това писмо може да ви помогне при решаването на казуса ви с Българския футболен съюз?
- Не, не смятам, че може да помогне съществено. Аз съм длъжен да информирам Мишел Платини, за това, че предприемаме съдебни действия, защото сме убедени, че това, което стана с лиценза, е изключително тежко и неприемливо. Така или иначе този въпрос се решава от съда и ние ще търсим съдебно разбирателство. Тук става дума за шампиона на България и за случай, по който Платини бе информиран по друг начин. Ние информираме точно какво се случва. За нас случаят не е приключен и ние по никакъв начин не приемаме изключването на шампиона на България от УЕФА. Затова и отиваме на съд. Искаме решението на БФС да бъде обявено за нищожно.
Интервюто взе Георги Велев