Петър Петров е роден през 1967 г. в Гълъбово, където е завършил средното си образование. Възпитаник е на Техническия университет във Варна, специалност машинно инженерство. Работил е в ТЕЦ „Марица-изток 1“, брикетната фабрика „Брикел“, „Енергоремонт“, Гълъбово. След приватизацията на „Брикел“ през 2004 г. е била създадена компанията „Атоменергоремонт – Гълъбово“, където Петров е заместник-директор по ремонти. От началото на 2005 г. до сега е директор на дружеството. От 1 август 2007 г. е и генерален директор на „Траял Корпорация“. Женен е с две деца. - Г-н Петров, какви са плановете ви за строителството на електрическа централа край сръбския град Ковин? - Преди една година бе приватизиран рудник „Ковин“ край Белград. От него се добиват въглища по уникален способ, защото залежите се намират под река Дунав и оттам се изгребват. С една баржа се изтеглят камъните и пясъците от дъното на реката и след това се достига до въглищния пласт. В „Ковин“ въглищата са малко по-калорични от тези в мини „Марица-изток“ - около 2200 до 2700 ккал. Добри са и показателите за сяра в тях - съдържанието е под 2%, а пепелта е около 10%. Тази нова ТЕЦ ще бъде сравнително екологично чиста централа. Има и други емисии, които трябва да се спазват, но е по-лесно да бъде експлоатирана подобна централа тук, в сравнение с българските в комплекса „Марица-изток“ (В енергийния комплекс „Марица-изток“ компании на Христо Ковачки държат най-старата ТЕЦ - „Марица-изток 1“ - на фабрика „Брикел“, както и тази в Димитровград. За първата не се изисква сероочистваща инсталация, няма и на втората – бел.р.). - Тези въглища могат ли да се изпращат и използват в България? - Ако транспортните разходи са по-малки, могат да бъдат изпращани. Най-добрият вариант е те да бъдат пращани по Дунав с баржи до пристанищата Лом, Видин, Свищов и оттам да се откарат до ТЕЦ-овете. - Това ново находище ли е край Ковин? - Не е ново, но е приватизирано през 2006 г. Закупено е от фирмите на Христо Ковачки от сръбската Агенция за приватизация за около 14 млн. евро. - Беше ли включен в договора за приватизация и терен за нова мощност? - Не, не беше включен. Все още не може да се говори за конкретни цифри при инвестицията, защото е на фаза проучване на терена за строителство на централата. Според стандартите за строителство 1 мвт мощност от ТЕЦ-а ще струва от 1 до 1,5 млн. евро, а цялата централа - около 1-1,2 млрд. евро. В момента се обсъждат възможностите колко блока да бъдат построени в новата централа, а единият от вариантите е те да са два по 330 мвт. Находището, с неговите 200 млн. тона залежи, може спокойно да бъде използвано през следващите 30 години, като централата ще има достатъчни запаси от въглища. - Самостоятелна ли ще бъде инвестицията, или ще се търсят други компании, които да участват в проекта като германската РВЕ и италианската „Енел“ например? - Засега не сме се ориентирали към други фирми, но с течение на времето може да се привлекат и други инвеститори. Ние не бягаме от по-добрите и водещи структури с опит в изграждането на ТЕЦ-ове. В България сега работим с японската фирма „Мицуи“ за рехабилитацията на ТЕЦ „Марица- изток 2“ и за монтажа на турбогенераторите на рехабилитираните блокове. - А при сероочистващите инсталации как стоят нещата, защото закъснението там е твърде сериозно? - При тях ние не участваме и не сме изпълнители по проекта, но забавянето е факт. Аз говоря за турбогенараторите, където имаме договор с „Атоменергоремонт“ и реално нямаме закъснение и с един час. Даже, напротив, избързваме – в момента се монтират на 3-ти блок, а се демонтират на 4-ти блок. До края на годината освен работещите генератори на 1-ви и 2-ри блок ще бъдат пуснати и тези на 3-ти и 4-ти блок. Изграждането на сероочистките не мога да ви кажа кога ще завърши, защото не е в моята компетенция, но реално има забавяне от около 18 месеца. Искам да отбележа, че там нещата са много комплексни и не може да се търси вина само при японците за неспазването на сроковете. - Сръбската страна съгласна ли е да бъде построен ТЕЦ на 50 км от Белград? - По принцип сръбската държава ще участва с апортна вноска за земята под централата. Вече имаме индикации, че са съгласни. Те в момента търсят компании, които искат да инвестират в държавата. Никой не гони фирмите, които спомагат за развитието на Сърбия. Това е предизвикателство за всички - да изправиш едно предприятие на крака, и то да бъде конкурентно на пазара, след това то ще започне да носи и печалба. Освен това впоследствие може да бъде листвано на борсата, за да има повече интерес към него. Самото предизвикателство, че се бориш с други фирми, е добре дошло за всеки, който иска да работи ефективно. - Къде смятате, че условията за правене на бизнес са по-добри – тук или в България? - Аз досега съм работил в сферата на енергетиката и в България ми беше по-лесно. Сърбия за мен е предизвикателство - един изцяло нов пазар, където трябва да успееш, да се пребориш с останалите компании и да представиш качествени стоки. Когато ние дойдохме тук, всичко се правеше на разменни начала. Например, ние им даваме гуми, а от ЕПС ("Електропривреда Сърбийе“, държавната енергийна компания на Сърбия - бел. ред) ни доставят ток. Така на практика не може да се оцени какво е качеството на дадена стоки и не се стимулира подобрението в производството. В началото беше много трудно да се покаже на клиентите, че вече няма разменни начала, а всичко си има цена. Преди да бъде приватизирано дружеството, имахме три класа гуми – първи, втори и трети, плюс тези, които са за бракуване. Сега остана само първи клас и бракуваната стока. Днес новите гуми, които произвеждаме, струват около 100 лева, но гумите на по-известните марки като „Бриджстоун“, Гуд Иър и други струват 2 до 4 пъти повече. А като суровини и всичко останало са еднакви. Това е проблемът, който разрешаваме в момента. В Сърбия има добър климат за инвестиции, проблеми с хората нямаме - напротив, срещаме разбиране от тяхна страна. С компаниите, които ни доставят суровини, също нямаме проблеми. Когато те видят, че не можем да платим навреме доставките, ни дават малки отсрочки, за да си изплатим дълговете. В началото, след като купихме „Траял“, положението с дълговете беше много тежко. Само задълженията за природен газ на компанията надхвърляха 3 млн. евро, но сега се изплащат редовно и няма проблеми. Компаниите ни помагат, защото знаят какво е състоянието на фабриките. Ако в началото не сме виждали начини как да се измъкнем от тежката ситуация с усилията на целия екип, сега положението се пооправя и вече се вижда светлина в тунела. Трябва да се повишава качеството, да се иска по-голяма производителност и да не се позволява да се повишат загубите. В момента на всеки 1000 гуми около 10-12 отиват за брак, което е нормална загуба, но не бива да бъде превишавана, защото компанията има постоянни разходи, които при по-големи загуби няма как да покрива. - Какви инвестиции сте предвидили през тази година? - Корпорация „Траял“ притежава 5 завода, в два от които се произвеждат гуми за всички видове лекотоварни и тежкотоварни превозни средства. Като се започне от велосипедни и автомобилни гуми и се стигне до гуми за селскостопански машини. В останалите три фабрики се произвеждат костюми за защита на хората при работа с опасни материали, произвеждат се и други гумени изделия, филтри за вода и въздух. Имаме и фабрика за експлозиви, в която се произвеждат димки за сръбската полиция, ракети против градушки и индустриални експлозиви. Във всички тези предприятия „Траял“ е инвестирала за една година 10 млн. евро, а през тази година ще бъдат инвестирани около 17 млн. евро. Оборотът на компанията за 2007 г. е 40 млн. евро, а през 2008 г. очаквам да бъде 54 млн. евро. Гумите се изнасят предимно за пазарите на Европейския съюз и Русия. Положението в Сърбия е както бе в началото на приватизационния процес в България. През следващите 5 години ще бъдат инвестирани малко над 25 млн. евро в предприятието, а до момента са вложени над 100 млн. евро заедно с покупката на „Траял“. Въпросите зададе Георги Велев