Дейвид Мартин е роден на 26 август 1954 г. в Единбург, Шотландия. Бакалавър по икономика и магистър по европейско право. Работил е като брокер на фондовата борса. Бил е общински съветник в град Лот, Шотландия. Депутат от Европейския парламент от 1984 г. Бил е зам.-председател на ЕП. В момента е член на комисиите по международна търговия, по петициите и на временната комисия за промените в климата. Член на групата Партията на европейските социалисти в ЕС. - Г-н Мартин, защо ЕС не прие обща стратегия за развитието на Черноморския регион? - ЕС счита Черноморския регион за изключително важен. Имаме стратегии за Северния регион, за Балтийския, за всички части на света. Но нямахме обща политика за Черноморския. Затова първата стъпка беше да приемем програма за сътрудничество в Черноморския регион. С това признаваме значимостта на региона. Усложнението идва от факта, че тук има различни по статут държави, за които ние сме с различни приоритети. Например Турция, която е кандидат-член. Русия е уникален случай. С нея ЕС желае да подобри отношенията си. Целта е осигуряването на стабилност и развитието на икономиките според европейската програма за добросъседство. Според мен ЕС трябва да съдейства за организиране на по-добри транспортни връзки, за поощряване на енергийната мрежа през Черно море и за опазване на околната среда в страните от ЕС и в онези, на които оказваме финансова помощ чрез различни фондове. Освен това налагането на институционална структура от ЕС за региона няма да бъде приветствана от страна като Русия например. Ако сме прекалено ентусиазирани, сътрудничеството ще е по-трудно, а не по-лесно. - Реалистична ли е идеята за изграждане на обща икономическа зона на Балканите? - В момента нестабилността на Балканите (с изключение на България) струва на ЕС много пари и животи. Ако със създаването й ще можем да допринесем за стабилността на региона, това би била много желана цел. Балканите и Черноморският регион са едни от най-бързо развиващите се зони. Темпото на растеж от 4-5%, сравнено с темпото на икономическо развитие на западните страни от 1-2%, е много забележително. Това е огромен потенциал. Затова членство на повече страни от региона в ЕС е нещо, което подкрепям. По този начин ще бъде възможно да гарантираме сигурността и икономическата включително. ЕС трябва да продължи да насърчава икономическото сътрудничество и в Балканския регион. Колкото по-близко е икономическото сътрудничество, толкова по-малко значение имат границите и политическото разделение. Ако Косово и Сърбия например бяха членове на ЕС, което нямаше как да стане, никога нямаше да се стигне до настоящата ситуация. - Как според Вас ще се отразят събитията в нашия регион на търговията и икономическите връзки? - Не мисля, че ще има значителни последици за търговията. От политическа гледна точка обаче наистина се създаде сериозно напрежение между Сърбия и страните от ЕС. Надявам се, че Сърбия няма да се изолира, тъй като е и в неин интерес, и в интерес на ЕС блокът да продължи да се разраства. - Мина повече от година, откакто България е член на ЕС, но големите европейски инвеститори все още не са тук. Защо? - Една година е кратък период от време. Добрата новина е, че що се отнася до инфраструктурните инвестиции, България употребява много добре фондовете на ЕС. С развитието на инфраструктурата и условията за работа инвестициите ще се увеличават. Трябва да признаем обаче, че има и друг проблем. Не съм аз човекът, който може да прецени дали корупцията в България е все още толкова разпространена, но имам усещането, че тя е проблем. През последните 2 години направихте много, за да се убеди международната общност, че полагате усилия в борбата с нея. Има още какво да се направи, за да покажете на компаниите, че няма да плащат по друг ред, за да започнат дейност в България. - Как тогава приемате спирането на финансирането по ФАР, ИСПА и САПАРД? - Не би трябвало това толкова да ви изненадва и да се считате за нарочени. А съм от Великобритания, където използваме субсидиите от европейските фондове от 30 години. Може и да греша, но се считаме за доста коректни като нация. През последната година обаче ЕК суспендира плащанията по около 100 проекта на структурни фондове поради съмнения, че не са употребявани по предназначение. Можем да направим три заключения. Първо, ЕК все по-добре и успешно контролира парите от фондовете. Второ, може и да сте срещнали административни проблеми, което не е същото като корупция. Така че, ако е ставало въпрос само за такива проблеми, то те могат да бъдат преодолени. И, трето, ако става въпрос за корупция, тя трябва да бъде преборена. - Как изглежда добрият живот през погледа на един европеец? - С едно изречение - нов социален ред. Всеки, който желае да работи, трябва да има достъп до работа. Хората трябва да разполагат и със свестни жилища, здравно осигуряване, социални помощи при болест и когато се пенсионират. ЕС държи да гарантира и добра работна среда и защита на правата на работещите от синдикатите. Преди гостуването ми в България разгледах статистиките за съотношението между смъртността в страната и средната продължителност на живота. Мисля, че тя е около 65 години. Тази възраст е значително по-малка в сравнение със страните от ЕС. Тя е с 12-15 години по-ниска от тази в скандинавските страни. Отчасти това се дължи на по-голямото замърсяване и на средата, в която живеят хората. Фактор, който също трябва да бъде подобрен, за да се подобри и качеството на живот в България. Но Европа не може да предостави всичко това. Онова, което тя може да направи, е да съдейства при разпределянето на средствата. Идвам от Шотландия, която през 90-те загуби въгледобивната, текстилната, стоманодобивната и много други тежки индустрии. И трябваше да се справяме с безработица от 30-40%. Получихме милиони британски лири като помощ от ЕС и трансформирахме икономиката си. Наш дълг е да съдействаме и на другите страни да направят същото, след като се присъединяват към ЕС. Въпросите зададе Станка Динева