Съветът за сигурност на ООН не можа да направи нищо онзи ден, за да извади косовския проблем от задънената улица. Повечето членки смятат, че нови преговори нищо няма да постигнат, както стана с досегашните. А Русия, въоръжена с правото си на вето, настоява търсенето на компромис да продължи. Неотдавна на тази страница писахме, че Косово е узряло за независимост. Днес пък е очевидно, че ООН не е узряла за реформи. „Старите“ ядрени държави шантажират с правото си на вето останалите. Новите, като Индия и Пакистан, а също и икономическите гиганти Япония, Германия и Бразилия си остават политически парии. Това е причината световната политика да се решава не с дипломация, а със сила. Така бе в Ирак, натам очевидно върви и Косово. Ние пак сме между шамарите, както при натовските бомбардировки над Сърбия през 1999 г. - хем сме в ЕС, който единодушно без Кипър подкрепя независимостта на областта, хем сме географски там, докъдето ни докара Аспарух, сиреч на една ракета разстояние от новия пожар. За да не изпадаме повече в подобно разкрачено положение, Съветът на сигурност на ООН трябва да се нагоди към реалностите на XXI век. Първо, да се отнеме правото на вето на постоянните му членки. И второ, не ядрените мускули, а демократично подбрани критерии да определят кой ще е в този орган. Но тъй като ООН не ще да се реформира, все някоя от петте световни сили ще наложи вето на отнемането на ветото й.