Живко Желев Идва времето да се напише фундаментален труд със заглавие „Светът според българския депутат”. Те ,нашите избраници, отдавна са скъсали с действителността, ама тия дни съвсем им пропадна връзката. Смешните напъни срещу покупко-продажбата на гласове искрено развеселиха - както населението, което продава, така и техните собствени слуги, които купуват. Г-н Дончев от НДСВ не случайно изпадна в дълбока психо-криза и заплака от трибуната за изгубеното доверие. Смешен плач, г-н Дончев. Обикновеният електорант би казал: „Га праихти пътечки и биседки, ни ривахти, ся ривети.” В превод на чист български - когато издухахте близо 10 милиона за глупости и лотарии, тогава да бяхте мислили. Атакистите се появиха с кожената тужурка и се заканиха да вкарат почти всички в затвора. Имам предвид почти всички, които гласуват в наши дни. По-полека, господа. Прегледайте пак класиците. Самият Владимир Илич по едно време се отказа от строгите мерки и въведе НЕП-а. А как хубаво си вървеше ВОСР /Великата октомврийска социалистическа революция/! Мая Манолова, от либерализиращата се до степен на бивша, БСП, не е забравила уроците на историята. Тя правилно предположи, че ако се въведат строгите мерки срещу продажби на гласове, ще трябва да вкараме 2000 цигани от Столипиново в затвора. А местата по затворите са кът. Пренаселени са от същите тези цигани. Строго погледнато, още не са влезли хората, които плачат за пандиз, а места няма. Те по тази причина няма и да влезат. И по други причини, разбира се. В крайна сметка разумът надделя. Акцентът на закона се прехвърли от зарибяващия с маратонки тарикат към приемащия същите - електорат. По съществуващите досега разпоредби никой не е вкаран за купуване на гласове. Вероятно няма да бъде вкаран и такъв, който продава своя глас. Най-много един-двама за назидание. Г-жа Манолова, като видна юристка, осъзнава това и в крайна сметка строгата справедливост на „Атака” бе туширана до пробации и глоби. При това глобите щели да бъдат занижени с оглед тяхната по-голяма събираемост. Което вероятно е единственият прагматичен момент в поредното депутатско умотворение. При все това, моя милост, като лаик в юрисдикцията, има въпроси към законодателите. Те са конкретни и произлизат от грубата действителност. Първо – как ще бъде доказано в съда, че аз съм „поискал или получил имотна облага”, продавайки своя глас? Нали, все пак, трябва да се докаже, че съм гласувал за този, който ми е осигурил облагата? За да се докаже това, не се ли нарушава тайната на вота, с извинение? Второ – какво ще рече „имотна облага”? Екскурзията до Гърция или Париж, със съответното посещение на Акропола или Лувъра е ли имотна облага? Или е духовна придобивка? Ако ми бъде предложено от съответната „Предизборна фондация за духовни придобивки”, аз съм навит да видя Джокондата без пари. Още повече – в екскурзионния калабалък спокойно мога да пренеса през границата някой и друг пакет. От което ще придобия „имотна облага”, но не във връзка с гореизложените обстоятелства около изборите, а като физическо лице с индивидуален БУЛСТАТ, така да се каже. И трето, но всъщност – първо. А бе, господа депутати, ние в пазарно общество ли живеем, или напротив? Изяснете го този въпрос. Изборите не са ли, всъщност, пазар на идеи? И като не можете да играете на този пазар, защо се натискате? Щом имате идеи, пишете стихотворения. Не се плаща добре, ама все е нещо.