„Тази нощ от руските въздушно-космически сили беше извършено вероломно нападение на посолството ни в Киев. С ракети „Кинжал“ и други боеприпаси бяха разрушени напълно сградите от комплекса, засегната беше и съседната инфраструктура. Благодарение на изпреварващата информация на разузнавателните ни служби и последвалата евакуация на служителите жертви нямаше. На практика с този акт Русия обяви война на САЩ и НАТО.“
Може би приблизително нещо подобно като преслист на Белия дом вероятно е било подготвено да бъде изпратено на минутата след очаквания удар. Нали два дена по-рано от администрацията на Байдън ни посипаха главите с апокалиптичното послание за категорично установената опасност от ракетна атака. А за да звучи всичкото това достатъчно устрашаващо затвориха дори посолството си и евакуираха хората от там. Вързаха им се още няколко посолства от партньорски страни. И светът затихна в очакване на бедата.
Първи май Зеленски се усети, че млякото малко е прекипяло. Той, ако не друго, добре познава американските си партньори и знае до колко може да им се вярва. В своето импровизирано среднощно интервю в някаква мистериозна обстановка приличаща на влаков вагон на въпроса на журналиста, как ще коментира ситуацията със сирените в Киев, той, разбира се, не посмя да каже директно, че не вярва на американските щуротии. Малко отнесено сподели само, че му се е наложило на няколко пъти да успокоява жителите на града. Журналистът, явно усетил, че го е хванал в момент на откровение, директно го запита, какво ще се случи, ако Тръмп спре военната помощ за Украйна. Лицето на Зеленски помрачня и той измънка нещо от рода: „Ами ще видим, ще се оправяме някак си…“ И завърши: “Сега трябва да принудим Путин за мир…“ Кой ще го принуди, пита пак журналистът. „Ами САЩ… може би“, отговори Зеленски без никакво желание да говори повече по темата. И да не съм успял точно да цитирам думите му, смисълът е този.
Що се отнася до разузнавателните служби и тяхната „изпреварваща информация“, ще спомена, че нещата около „Пустинна буря“ още не са се измирисали. И само там ли. Приказката за лъжливото овчарче, извинете, ковбойче, не е само българско творчество. Целта на занятието, както ни учеха в Школата за запасни офицери едно време, е пределно ясна. С един куршум – два заека. От една страна, логично обяснение на решението за ракетите и допълнително изпращане на такива за Украйна с натовски специалисти, естествено. А от друга, при евентуално създадената военна обстановка продължаване на мандата на Байдън и недопускане на Тръмп до властта.
Моят учител в „занаята“ ген. Маркус Волф винаги е твърдял, че шпионството и кулинарията са две близначни човешки дейности. Та и сега си представям как в кухнята на разузнавателните служби на САЩ са нагрети вече котлоните и са готови върху тях тиганите и тенджерите за забъркване на поредния бъркоч по поръчка на Белия дом. Продукти - дал Господ, „кулинарни“ идеи – бол. А ние както винаги ще чакаме, какво ще ни сервират този път. Може би нещо по-пиперлия, като например, атака с ракети от руски подводници на Капитолия по искане на Тръмп, разбира се.
Не ни остава нищо друго освен пак да се надяваме на „високо прецизната“ и „изпреварваща“ информация на разузнавателните служби. Все си мисля обаче, че сателитът на Мъск осигуряващ директна връзка на Тръмп с Путин тези дни ще да е загрял от употреба. Дай Боже за добро. Още два месеца до уволнението, както казвахме в казармата.
