МАКЕДОНЦИТЕ ИЗРОВИХА ГРАМОТЕН БЪЛГАРИН
Новината, която вчера накара светът да се опули от изненада, бе, че най-после скелет на истински българин е изровен на територията на днешна Република Македония.
Румен Леонидов
Новината, която вчера накара светът да се опули от изненада, бе, че най-после скелет на истински българин е изровен на територията на днешна Република Македония.
При това не откъде да е, а от антични гробища, датиращи от 4 век преди н.е. Вестта накара сърцата на родните националисти да трепнат едновременно и в един патриотичен ритъм – най-сетне самите макета си признаха, че там е било бугарско още преди Омир.
Все още втрещени от вестта, мнозина се почудиха кога и къде е направен толкова бърз лабораторен анализ на намерените кости. Запитаха се коя ли е държавата, платила за този скъпоструващ експеримент, разкодиращ националния ни генетичен код, без който няма как да се докаже чистотата на българската раса.
Но не щеш ли, отведнъж радостта ни рухна. Криворазбраната от мнозина новина се оказа войнишка партенка. Сензационното уж научно откритие, направено от експертите на археологическия музей в Битоля, бе напълно опровергано от самите откриватели. При това, още преди да чуем коментара на баш войводата ни Красимир Каракачанов, който дни преди това докара от Македония над 2000 души с български лични карти, за да гласуват като патриоти.
Оказа се, че над древното гробище е имало и солдатско такова, че годината на погребението не е отпреди Христа, а е от 1915 г., от времето на Първата световна война, когато нашите войски са се млатили яко с френските наемници.
На всичко отгоре се разбра, че младият българин е единствен в този крайбитолски гробищен парк, останалите 33-ма погребани са до един представители на чуждестранния легион.
Така че огласеното пред световните агенции от местната археоложка Аница Георгиевска откритие ще представлява археологически интерес някъде около 6007 година. Погребаното българско войниче е стискало в дясната си ръка моливче, изхабено от писане.
Ерго, този безименен боец или е бил поет, или кореспондент на някой боен вестник, или просто смъртта го е настигнала, докато е пишел писмо. Явно е имал някакво образование.
Директорът на НИМ проф. Божидар Димитров съобщи специално за „Класа“, че трите имена на загиналия незнаен воин ще станат известни до дни. И ще бъдат огласени в Деня на българските будители.
Ето как образованието може да ти донесе слава дори 82 години след смъртта.