Украйна ще струва на Запада доста пари през следващите години. ЕС вече одобри спешни помощи от 1,6 милиарда евро, САЩ поемат кредитни гаранции в размер на 800 милиона евро, а МВФ е изчислил, че в най-близко бъдеще Украйна ще се нуждае от 15 до 18 милиарда долара. След като Русия повиши цената на газовите доставки за Украйна с 44 процента, явно ще има нужда и от допълнителни милиарди, за да бъде спасена страната от банкрут. В състояние ли е Украйна някога да върне тези пари? И защо ЕС полага толкова много усилия за тази страна? А и още нещо: Защо Русия в никакъв случай не иска да допусне сближаването на Украйна със Запада?
"Украйна със своето население от 46 милиона души е важен пазар за германската автомобилна индустрия", казва Александер Маркус от германско-украинската търговска камара в Киев. А външнополитическият говорител на либералите в Европарламента Александър граф Ламбсдорф потвърждава, че Украйна има голям потенциал в перспектива.
Сегашното положение на икономиката на страната обаче не е никак розово. По своя БВП (3800 долара на глава от населението) Украйна се нарежда след Монголия. Индустрията е остаряла, доходите са ниски, подкупите - високи. След разпадането на СССР преди повече от 20 години Украйна приватизира голяма част от държавните си предприятия. В хаоса на промените обаче се излюпиха предимно олигарси, които използват новото си богатство като политически властови инструмент. Те контролират не само икономиката, но и политиката. Дори селското стопанство, с което страната едно време беше известна, днес се бори за оцеляване. Украйна е третият в света износител на зърно след САЩ и ЕС. Само че лошото стопанисване и липсата на инвестиции влошават качеството на украинската продукция. Повечето държави купуват украинска пшеница само за фураж на животни. "Украинската житница" следователно не представлява интерес нито за Европа, нито за Русия, тъй като те и сами изнасят зърно. А и останалата икономика на Украйна произвежда предимно стоки, които не са от значение за Русия и ЕС.
На практика Украйна има само няколко статегически важни пазарни ниши. По времето на Съветския съюз тя се беше специализирала в производството на ракетни части и на двигатели за хеликоптери. И до днес почти всички руски хеликоптери летят с украински двигатели. Някои експерти смятат, че тези "монополни производства" са една от многото причини, поради които Русия се опитва да обвърже Украйна. "Сътрудничеството с Украйна в сферата на военната техника е важно за Русия. Без Украйна руската армия нито ще може да лети, нито ще може да стреля, казва украинският икономист Борис Кушнирук и добавя: Без украинските доставки руската армия не би могла нито да лети, нито да стреля."
Чрез анексията на Крим Москва си подсигури важната военна база в Севастопол, но същевременно заложи на карта сътрудничеството си с Украйна. Защото под впечатлението на руската заплаха украинското правителство няма да има друг избор, освен да прекъсне военните доставки за Русия, смята Кушнирюк. Следователно Русия е изправена пред дилемата или да окупира украинските територии, в които се произвеждат интересуващите я оръжия, или да си изгради собствено производство.
Има обаче и трета възможност: Русия може да заложи на успокояване на отношенията. В крайна сметка Украйна така или иначе има голяма нужда да поддържа добри търговски взаимоотношенияима с Русия. Украйна е зависима от руските газови доставки и на практика няма много широко поле за маневри. Големите залежи от шистов газ, за които толкова много се говори в самата Украйна, са блянове за бъдещето. Добивът на шистов газ изисква много пари и време.
Очевидно в целия конфликт с Украйна става дума предимно за влияние и зависимост. Русия се бори за Украйна преди всичко от геостратегически съображения, смята Александър граф Ламбсдорф. "Става дума за това, че Русия иска да държи НАТО далеч от своите граници и се стреми да изгради Евразийски съюз. Но без Украйна този съюз става безинтересен. А икономическите съображения играят само второстепенна роля", казва той.
Икономическите ползи, които Украйна би могла да донесе на ЕС също не са толкова големи, че да оправдават наливането на милиарди. Дори и след значително оживяване на търговията и взаимните инвестиции значението на Украйна за европейските страни ще си остане твърде скромно. Украинските автомобилни части например съставляват цели 14 процента от украинския износ за Германия. Това обаче отговаря на едва 0,3 процента от целия германски внос на автомобилни части.
Александър граф Ламбсдорф обобщава европейските интереси към Украйна по следния начин: Стабилност, липса на гранични конфликти и на бежанци. Най-вече Полша, Словакия, Унгария и Румъния настояват Брюксел да привлече Украйна близко до ЕС и да я стабилизира. И днес в тези държави живеят много етнически украинци. "Киев може и да е твърде отдалечен от Берлин, Париж и Лондон, но за поляците, словаците или литовците ставащото в Украйна е крайно обезпокояващо", казва Александър граф Ламбсдорф и добавя: "Европа също няма интерес от това Украйна да банкрутира, защото ако се стигне дотам, ситуацията с миграционните потоци ще стане неуправляема".
По „Дойче веле"