Регулациите, целящи да намалят рисковете в глобалната финансова система, известни на икономистите като „макропредпазливи регулации“, трябва да заработят, в противен случай централните банкери ще бъдат поставени между чука и наковалнята. След началото на финансовата криза преди 6 години неконвенционални средства, като количественото улеснение или политиката на нулеви лихви може би стартираха икономическото възстановяване, но то не е турбореактивна скорост на растеж или на ниска безработица. Това поставя хората, вземащи решения, в трудна позиция, написа икономистът от Нюйоркския университет Нуриел Рубини в коментар за „Лайв Минт“. Той добави: „Хората, които вземат решения, ще бъдат изправени в крайна сметка пред ужасен избор – да убият възстановяването, за да избегнат рискови балони, или да заложат на растежа с риск да подхранят следващата финансова криза.“ Един от проблемите е, че голяма част от допълнителната ликвидност, създадена от неконвенционалните средства, отиде във финансовия сектор, а не в реалната икономика, окуражавайки кредитите в нисколихвена валута (carry trade), които се възползват от повърхностните финансови пазари.
И докато регулаторите се надяват на мерки, като капиталовите изисквания на Базел III, да помогнат за овладяването на риска, според някои тези мерки може и да не работят, както са планирани, добавя рубини. Неотдавна професорът по икономика Джерард Каприо от Williams College сравни споразуменията от Базел със съветските плановици, чието все по-подробно планиране създаваше усложнения, предизвикващи правенето на политика. „Едно от опасенията, което не привлича достатъчно внимание, е, че системата е толкова сложна, че никому не е по силите да я следи, а според мен и не е съвместима с демократичните институции“, заяви Каприо на конференция за Азия.
Неговите решения на проблема, а именно да се прекрати претеглянето на риска на ценните книжа, отказ от компенсиране на банкерите за прекомерен риск, създаването на група, която да докладва за системното поемане на рискове, обаче бяха счетени за политически трудно приложими. Но ако мерки като Базел III се окажат твърде обременителни за приложение, лихвите ще трябва да служат на две противоположни цели: икономическо възстановяване и финансова стабилност, посочва Рубини. „Ако банкерите се бавят с покачването на лихвите с цел да окуражат по-бързото икономическо възстановяване, рискуват да създадат най-големия балон на активи, който накрая ще се спука и ще доведе до голяма финансова криза и бързо плъзгане към рецесия. Но ако се опитат да спукат балоните на ранен етап с по-високи лихви, ще смажат пазарите на облигации и ще убият възстановяването, нанасяйки големи икономически и финансови щети. Така че ако „макропредпазливите регулации“ не заработят, както са планирани, банкерите са обречени и в двата случая.“
По „Маркет уоч“