Вече четвърти ден бушува пожарът на Витоша, а огнеборци, военни и доброволци засега са безсилни да се справят с овладяването му. За съжаление бедствията, които по принцип сплотяват други народи, у нас... се побългаряват. Стихията в „Бистришко бранище“ е поредното доказателство за това, защото и с просто око се вижда, че организацията на борбата с пожара куца и май разчитаме повече на гол ентусиазъм, отколкото на добре пресметнати действия. В известен смисъл работата по погасяването на огъня в планината оправдава прочутата ни поговорка „Много баби - хилаво бебе“.
Доброволци например се оплакаха в сряда, че нямат достъп до огъня и с часове не се е намерил никой, който да ги организира и инструктира. Военните пък се сетиха чак на четвъртия ден от пожара, че имат прототип на танк Т-62, пригоден за борба с горски пожари.
Нашите пожарникари наистина са добре подготвени и отличните им намеси по време на огнените стихии в Русия и Израел, където те бяха посрещнати и изпратени като герои, доказаха това. В тези страни огнеборците ни обаче явно са работили според тамошните системи – стегнато и дисциплинирано. Докато прословутата българска разпиляност и слабата организация у нас очевидно пречат.
За пожара край Бистрица говорят почти всички отговорни фактори в държавата, проблемът придоби едва ли не политически характер (опозицията вече поиска изслушване на Цветан Цветанов в парламента), но така и не се намери един-единствен човек, който да овладее хаоса и да въведе ред. А срещу огненото бедствие можеш да се бориш само по един начин – с военна организация и дисциплина.