Преобладаващото мнение е, че основният проблем на еврозоната се крие в обречения й стремеж да съгласува сложни политики между 17 нации с разнородни интереси, традиции и идеи. Не  така смята обаче Анатол Калецки. Разделителната линия на Стария континент е много по-проста. От едната й страна са Франция, Италия, Испания и всички останали значими държави, подкрепени от САЩ, Великобритания, МВФ, Еврокомисията и ръководството на ЕЦБ. Те предлагат мащабни технически решения, основани на концепцията за фискална федерация, което означава обединяване на националните дългове. От другата страна е изпадналата във вечна опозиция Германия, спорадично подкрепяна от Финландия, Австрия и Словакия.
Всяка нова заплаха на канцлера Ангела Меркел за вето вкарва Берлин във все по-неудобна изолация, както наскоро предупреди Йошка Фишер, бивш външен министър на страната. „Германия се самоунищожи, повличайки със себе си и европейския ред, два пъти през ХХ в. Би било трагично и иронично, ако в качеството си на съвременна сила за трети път доведе до срив на статуквото.“ Но ако подривното й поведение става все по-очевидно, защо останалите държави не поставят Меркел пред избор – да се съобрази с решенията на мнозинството или да напусне еврозоната?       
Стандартният отговор е, че Германия е касиерът на Европа и без нея валутният съюз ще фалира. Подобни метафори са ленив заместител за трезвото мислене. Само сравнете последиците от излизането на Берлин и това на Атина, определено като управляемо от европейските чиновници само преди няколко седмици. Първото ще донесе по-малко сътресения по три причини. Първо, обезценяването на драхмата ще предизвика отлив на капитал от следващата по слабост държава – Испания, после от Италия и Франция. Германия няма да създаде ефект на доминото. След като германската марка бъде възстановена и преоценена, няма да има близка по сила държава, която да привлече изтеклите средства. Разбира се, някои хора могат да изпратят парите си от Италия или Франция към Германия като спекулативен залог върху бъдеща ревалоризация, но това няма да е по-различно от инвестиционните потоци, които Европа губи в момента за сметка на долара, английската лира и швейцарския франк.
Второ, еврозоната ще стане по-правдоподобна и еднородна единица без Германия. Освободена от обструкционизма на Берлин, ЕЦБ ще бъде в състояние да следва примерите на централните банки в САЩ, Япония, Великобритания и Швейцария, които използват количествени улеснения за свалянето на лихвите до нула в краткосрочен план и до около 2% по дългосрочните облигации. Правителствата в обединението ще могат най-накрая да създадат тесен фискален съюз, като използват пълния финансов капацитет на региона, за да гарантират единни еврооблигации. Тогава еврозоната ще може да бъде третирана отново като сплотена икономическа единица, сравнима със САЩ, Япония или Великобритания, а от гледна точка на ключови фискални съотношения дори ще има добри позиции. Публичните дефицити в еврозоната, като не се смята Германия, са били 5,3% от БВП през 2011 г. по данни на МВФ при грубо 9% във Великобритания и по 10% в САЩ и Япония. Брутният дълг (в т.ч. спасяванията) е бил 90,4% от БВП спрямо 98%, 103% и 205% съответно в трите държави. Търговските дефицити са много по-малки, отколкото британския или американския. Накратко, еврозоната не е застрашена от фалит без присъствието на Германия, а главната причина за кризата в региона не е липсата на конкурентоспособност, а отказът на Берлин да обедини и монетаризира държавните задължения.
Трето, евентуално разпадане на паричното обединение заради оттегляне на Германия ще е далеч по-малко хаотично от правна гледна точка, отколкото, ако проектът се раздели, докато слабите държави постепенно биват изтласквани. Еврото ще остане законна валута, управлявана от същите спогодби. Международните договори в евро няма да бъдат засегнати, а просто девалвирани на база новите германски марки или доларите. В марки ще бъдат обърнати само договорите изцяло в юрисдикцията на Германия, като депозитите в търговските банки и колективните трудови споразумения. Германското правителство няма да срещне правни пречки, ако реши да спести пари, като погаси облигациите си в обезцененото евро (както е посочено в условията на книжата), вместо да ги конвертира в марки (каквито вероятно ще са надеждите на спекулативните инвеститори).
Само ако европейските лидери успеят да накарат Меркел да разбере, че я грози реалната заплаха от изключване от еврозоната, тя може да стане по-сговорчива. В такъв случай негативите и ползите от изхвърлянето на Германия ще останат в сферата на хипотезите.

По Ройтерс