Михаил Рангелов4 юли е ден, който нашите братя американци са си окупирали от много време. На този ден в САЩ средностатистическият американец Джон Смит яде висококалоричнa пуйкa, налива сe с бира и се тупа патриотично в гърдите. След което си ляга спокоен и спи. А спи спокоен, защото от неговите данъци се издържа един държавен апарат, който си пъха носа в работите на всички останали, за да генерира сигурност. А покрай това и прави опити да наложи джонсмитовския начин на живот и на останалата част от човечеството.
За Джон Смит географията не излиза извън рамките на САЩ, Европа е столица на нещо си между Китай и Русия, а лейди Гага е върхът на световната култура. Той много харесва филми, в които правителството праща агенти да ликвидират разни чужденци терористи. Най-вероятно защото правителството му наистина праща агенти да ликвидират разни чужденци. И да не са терористи, ги слагат в тази графа. В общи линии държавната машина на САЩ няма интерес Джон да знае много и да има висока обща култура. Току-виж започнал да задава неудобни въпроси. Като например за това, къде отиват данъците му.
Днес в Европейския парламент се гласува един изключително спорен документ – споразумението ACTA. Това е продължение на американските документи SOPA/PIPA, които под предлог спазването на авторските права ограничават основни човешки свободи. Което Джон Смит би могъл да преглътне – още от времето на Джоузеф Маккарти сигурността за него е на много по-преден план от собствените му права. Което до голяма степен напомня за едно стадно животно, което го доят, стрижат и му създават леки проблеми по Гергьовден. Но има сигурността, че няма да го нападнат вълци.
ЕС трябва да има свое мнение
Това, което Америка не иска да приеме, е, че патент върху демокрацията и нейната дефиниция не може да има. Защото гарантирането на печалби за големите корпорации за сметка на въвеждане на тоталното шпиониране е всичко друго, но не и демокрация. И затова днес е ден, в който нашите представители в Брюксел трябва да покажат, че ЕС има собствено мнение. И че има бъдеще независимо от финансовите проблеми. И че джонсмитовският начин на демокрация има алтернатива – алтернатива, която е създадена в Древна Гърция преди повече от 2000 години.
От гласуването днес в Брюксел зависи бъдещето на последния начин за комуникация, неконтролиран от правителствата – интернет. Падането на тази крепост може само да реализира мрачните пророчества на Джордж Оруел. От това решение зависи дали един ден нашите деца и внуци ще отбелязват 4 юли като ден на свободата или ден на овчата сигурност.
Ние, българите, и някои други страни в Европа също, живяхме десетки години в антиутопия на Оруел. И затова трябва да следим дали хората, които ни представляват, няма да поискат да ни върнат отново там.
