Емил Вучков, директор „Пазарна и продуктова политика” в МКБ Юнионбанк

Идеята за разделянето на банките на групи по отношение на риска, който носят, и диференцирането на вноските им към ФГВБ е предлагана преди няколко години, но така и не се реализира. Самата система е на около 15 години и се прилага в над една трета от институциите по света. Приветствам, че отново е на дневен ред. При всички случаи това е по-справедлив подход, тъй като вноските във фонда имат за цел да предпазят вложителите, в случай че банката фалира. В същото време банки с по-рисково поведение имат по-голяма вероятност да изпаднат в неплатежоспособност, затова е редно да внасят и по-голяма вноска във фонда от финансовите институции, които са по-консервативни в кредитирането. Тя стимулира банките да подобрят своето състояние и да избягват поемането на излишен риск. Освен това намалява разходите на институциите с нисък риск.
Относно банковата система считам, че през следващите 6 месеца няма да има движение нагоре или надолу, по-скоро лихвите и по депозити, и по кредити са оптимални за настоящия момент. Ако се запази тенденцията за съживяване на икономиката, можем да очакваме още намаления на лихвите през втората половина на 2011 г. Да не забравяме и че през последната година въпреки кризата и увеличаващите се просрочия банките намалиха лихвите по заемите.
Правителството и обществото прекалено много се съсредоточават върху размера на лихвите и ги сравняват с лихвите в страните от еврозоната. Крайно време е да се разбере, че при толкова много банки на пазара у нас, има други причини за това тук нивата да са по-различни. Пример за това е един проблем, за който банките алармират от 1 година и той е възможността фирмите да обявяват несъстоятелност със задна дата, тоест преди отпускане на кредита, като по този начин банката не може да направи нищо, за да си върне вземането. Това е не само опасно, но се наблюдава и зачестяване на тези случаи. Сигурен съм, че подобна практика не съществува в страните с по-ниски лихви по кредитите.