„Блумбърг“

Американският президент Барак Обама заяви миналата седмица на китайския премиер Вън Цзябао, че фиксингът на юана спрямо щатския долар не може да продължава, но пропусна да допълни, че освен това е заплаха за глобалната система на плаващи обменни курсове.

Усилено трупане на резерви

Официалните валутни резерви на Китай стават твърде големи. Проучването на активността в търговията с валути и деривати, което Банката за международни разплащания (BIS) изготвя на всеки три години и което бе публикувано този месец, показва огромни и все още растящи обеми на глобалния валутен пазар. В същото време обаче Китай и останалите страни, които управляват излишък по текущата сметка, са трупали резерви със засилено темпо през последните години. Ако тази тенденция се запази, азиатският гигант може скоро да наложи диапазони за търговията на основни валути като американския долар и еврото, с което на практика ще прекрати свободното им движение на пазара.
От пръв прочит проучването носи успокоително послание за състоянието на валутните пазари. Дневната търговия на всички свързани с паричните единици продукти през април 2010 г. е била със среден размер от почти $4 трлн., което е ръст от 20% спрямо предходния изследван период. Толкова висока активност на пазара предполага трудна манипулация на обменните курсове при валутите, чиято стойност се определя на отворения пазар. Дневните транзакции евро/долар например възлизат на впечатляващите $1,1 трлн.
По-голямата част от растежа на валутните пазари през последните три години се дължи на спот търговията на паричните единици, докато дневните транзакции с опции и други деривати бележат лек спад. Основният двигател са сделките между трейдъри и „други финансови институции“, сред които са не само пенсионните и хедж фондовете, но и централните банки.

Ключови двигатели

Повечето коментари по данните на Банката за международни разплащания се съсредоточават върху хедж фондовете като най-вероятния източник на растеж в обема на търговията. Разбивка на категорията „други финансови институции“ обаче няма. Напълно възможно е спот транзакциите с централните банки да са били един от най-важните двигатели.
Активността на валутния пазар е нараствала с много по-бавно темпо през последните години, отколкото валутните резерви на страните с излишък по текущата сметка, които все още поддържат фиксиран или управляван обменен курс. За този период китайските резерви са се удвоили на около $2,5 трлн. Същия скок бележат и бразилските резерви, но до по-скромното равнище от $247 млрд. Другите държави с излишък, сред които Русия, Япония и Южна Корея, отчитат увеличение в доларовата себестойност на валутните си резерви.
Ако китайските авоари отново се удвоят през следващите три години, а валутният пазар се разшири с 20%, както се случи между 2007 г. и 2010 г., Пекин ще държи сума, която е по-голяма от обема на дневната търговия с всички валутни инструменти.

Спекулативни сделки

Нетните потоци, необходими за придвижването на валутна двойка, са много по-малки от размера на дневните транзакции на пазара. За да добиете представа за мащабите, трябва да кажем, че най-голямата нетна спекулативна позиция, отчетена при фючърсите евро/долари през последните години, възлиза на $18 млрд. В същото време размерът на последната японска намеса на валутния пазар бе между $30 млрд. и $50 млрд.
Ако Китай реши да търгува активно с резервите си, може да повлияе не само на обменния курс на собствената си парична единица, както се случваше досега, но и на практика да определя, ако не равнището, то поне диапазона, при който се търгуват останалите водещи валути.
През последните години доста се изговори за потенциалните последици от евентуалното решение на Китай да продаде авоарите си в американски държавни облигации като ответна реакция срещу американския протекционизъм. Диверсифицирането на резервите на страните с излишък по текущата сметка (най-вече Бразилия, Русия, Индия и Китай) към валути, различни от щатския долар, обяснява до известна степен дългия период на слаб долар между 2002 г. и 2008 г.

Мунициите на централните банки

Скоро на преден план ще излезе един доста по-фундаментален въпрос. Системата на плаващи валутни курсове зависи не само от дисциплината на американския Федерален резерв и останалите водещи централни банки да се въздържат от намеса, но и от централните банки на трети страни, които трябва да задържат малки муниции. Дори Китай никога да не определи целево равнище или диапазон за водещите парични единици, промените в разпределението на активите му ще са от решаващо значение. Ако резервите на азиатския гигант продължат да нарастват с темпото си от последните години, пренасочването на 1% от тях през 2013 г. ще генерира нетен поток в пазара от $50 млрд.
Обемът на търговията във валутните пазари вероятно ще нарасне през идните години, но ако не бъде реализиран цялостен преход към гъвкавост на обменните курсове, особено в Азия, търговията ще бъде движена във все по-голяма степен от решенията на някои отделни правителства, сред които определено няма да са тези на САЩ и на страните в Европа.
И това развитие е въпрос не на воля, а на време.