Паул Лендвай, „Дер Щандард“ Сериозни стълкновения в Северно Косово между сръбски демонстранти и международните умиротворителни сили, завършили с 63 ранени полски, френски и украински полицаи от ООН и войници от НАТО, както и с над 100 ранени от сръбска страна; мощна експлозия с неизяснен произход на склад с боеприпаси в Албания; правителствена криза в Македония, излизане на албанските представители от коалиционното правителство, както и заплаха за вето от страна на Гърция, зад което стои натискът на Атина Скопие да се преименува - това са само някои от последните новини от напрегнатия Балкански регион. Другата взривоопасна зона в Югоизточна Европа е крехката, изкуствено създадена Босна и Херцеговина с двете й части – хърватско-мюсюлманската федерация и Република Сръбска. След всяко образуване на нова държава и промяна на границите в тесния Балкански регион (област, по-малка от днешна Франция) сборът от напрежения между исторически оформени междуетнически отношения и модерното съществуване на националните държави довеждаше до боричкане между (временните) победители и губещите с драматични последици. Отношението, което считаният за „умерен националист“ сръбски премиер Воислав Кощуница и отговорният за Косово министър Слободан Самарджич демонстрираха по-рано към актовете на насилие спрямо чуждестранните мисии в Белград и международните сили на реда сега, не вещае нищо добро за бъдещето на отцепилата се провинция, за която се води борбата. Още повече за поддалата се на жертвена истерия „Сръбска република-майка“. Непримиримостта в поведението на гръцкото правителство по отношение на Македония също показва много ясно, че въпреки принадлежността към ЕС все така дълбока си остава пропастта между т.нар. исторически права и последиците от съвременното право на самоопределение на въпросната област. Попитана за причините за гротескния конфликт за името на Гърция, министърът на външните работи на Гърция Дора Бакояни не успя например в дълго интервю за „Зюддойче цайтунг“ от 17 март да назове нещо състоятелно. От друга страна, по думите на съветника по въпросите на сигурността Никола Димитров 1,5 млн. жители на малката държава (като се има предвид, че албанското малцинство представлява най-малко една четвърт от общото население от два милиона) отказват да се поддадат на натиска , „да избират между националната идентичност и НАТО“. Илюзията за членство в ЕС на Западните Балкани Залезът на югославския експеримент беше наред с всичко друго последица и от съзнателните действия на националните елити. Единствено своевременната превантивна интервенция на международната общност успя да попречи на една нова вълна от кървави етнически чистки в Босна, Македония и региона на Косово. Малцинствените права на останалите в областта между 100 000 и 120 000 етнически сърби също могат да бъдат напълно защитени единствено чрез бдителността и натиска на международната общност. Но трябва открито да се каже, че мечтата всички страни от Югоизточна Европа да станат членки на Европейския съюз, която се поддържа от някои видни представители, например оттеглилия се неотдавна специален координатор на Пакта на стабилност за Югоизточна Европа Ерхард Бусек, е просто илюзия. Видно е, че недостатъчно подготвените последни разширявания на съюза застрашават неговата дееспоспособност. Ако на всички балкански държави с всичките съпътстващи ги бомби със закъснител се даде бързо статут на кандидат-членки, големият европейски експеримент ще бъде тласнат към пълен провал въпреки цялата изобретателност, с която се отличава практическата политика.