Андрей Райчев БСП каза, че г-н Бойко Борисов може да издаде цял свой алманах с лъжи. Той отвърна, че лъжите на червените не ще се поберат и в многотомник. Сега тръпнем в очакване на следващата метафора: дали БСП ще спомене Александрийската библиотека или всичко както винаги ще потъне в неопределена обида и чувство на неразбраност... Всичко това по повод на плана за София. В който пише, че когато отнякъде намерим (всъщност – заемем) стотици и стотици милиони – ще стане по-хубаво. Красиво. Просторно. И който в момента е типичният български план. И не просто български план, а въобще начинът, по който на властта е позволено да разговаря с населението: тя има право (когато е кандидат-власт) да се надцаква с другите кандидати по един въпрос – колко и какво ще даде. Електоратът слуша, не вярва и на една дума, предварително псува победителите. Генерален дефект на плана за София, както и на плана за развитие на българската наука, както и на плана за бъдещето на националните електронни медии и т.н., и т.н. е, че всички те изхождат от нелепото предположение, че проблемът е да се налеят пари. Дайте пари и София ще цъфне. Дайте пари и науката ще тръгне... Нищо подобно! Тоест, не че пари не трябват, но преди това трябва принципна промяна на самата философия, на самата постановка на нещата. Вземете кой да е конкретен въпрос. Да речем за състоянието на сградите (мазилки и пр.) и тротоарите в столицата. Че проблемът въобще не е кметството да ги „оправи”. Проблемът е, че собствениците на сградите не влагат и стотинка да измажат и боядисат. Или: стои магазин, в който са вложени стотици хиляди. А отпред – тротоар, който изисква хиляда лева, за да стане тротоар, а не както сега кочина. Не е ли същото със задръстванията в центъра на града? Не няколко пробива, не метро, ами магистрали и вертолетни линии да отвори г-н Борисов – пренаселеният град няма да си оправи трафика. Както не може да го стори Лондон, Амстердам, да не изреждам. Следователно – какво? Нима пак – да дадем още пари? Или най-сетне да проумеем, че трябва да направим достъпа на автомобили до центъра платен. И по-общо да се направи собственикът отговорен за собствеността си. Излиза, че тази мисъл е най-трудната, колкото и елементарно да звучи: за да живееш по-добре, трябва да живееш другояче. А пък нашият стои на точно обратното: ще си живея както и досега, но отнякъде ще ми дадат (заемат, между другото!) пари и ще заживея по-хубаво. Тази нагласа е толкова силна, че понастоящем не се вижда власт, която да посмее да й се противопостави. И упрекът тук не е само към г-н Бойко Борисов, въпреки че като новодошъл в политиката той би могъл да се чувства по-свободен по въпроса. Виждаме същото и във всички правителствени програми: ще ви даваме и нищо няма да изискваме... Сякаш с влизането си в ЕС, с края на прехода, българите са загубили и желанието си, и способността си за промяна. Но няма как да станат нови неща, без да направиш нови неща. Няма как да става по-хубаво, ако не полагаш усилия. Впрочем, това е част от много по-големия проблем, че на 1 януари 2007 година българите останаха без бъдеще. И ако има някакъв грях на политиците, той не е, че ги е страх от електората. А че не си изпълняват прякото служебно задължение – да доставят бъдеще на нацията... Тази публикация на вестник „Класа” е съвместна с Радио „Дойче Веле” Други текстове от същия автор: www.raichev.org За отзиви и коментари: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.