И птицевъдите се вдигат на протести – след млекопроизводители и зърнопроизводители. Крайната цел на тяхното недоволство е да им се дадат компенсации заради сушата от миналата година. Държавата едва ли ще се трогне – кравешкият керван или комбайните са по-застрашителни от гъските. (Макар че от историята помним, че и тия пернати са люти – гъските например опазили с крясъците си Рим от нашествие на галите при една от битките на древността). Сега обаче и да крякат – все тая за стопаните им. Въпреки че производителите са си прави, щом другите браншове получават субсидии и на тях трябва да се дадат, тъй като страдат от високите цени на фуражите. Което си е самата истина. Министерството на земеделието и продоволствието обаче така и не изготви цялостна стратегия, нито предложи варианти за решаване на проблема. Въпреки че още в средата на миналото лято констатира, че „лошата година ще постави фермерите на колене“. И до ден днешен ведомството на Нихат Кабил действа на принципа „протестиращите печелят“, заради което прекалено често му се налага „да анализира ситуацията и да създава работни групи“ под заплахата на стачки, блокиране на пътища и крави, устремени към центъра на София. Политика „на парче“ продължава с пълна сила, което неизбежно ще създаде верижна реакция от фермерски бунтове. А гъските ще си крякат...