Станка Динева Парламентът подготвя за гласуване проектозакона за етажната собственост, внесен от правителството. Макар и закъснял, той е първата стъпка към реализирането на програма за подобряване на средата, в която живее българинът, след приемането ни в ЕС. Такива програми са реализирали почти всички страни - членки на съюза. Българският проект е пълен с добри намерения. Проблемът в случая е, че се опитва да въведе правила, които могат да доведат до финансови загуби и много междусъседски конфликти. Приемането на модерна правна уредба ще позволи на България да усвои около 1,2 млрд. евро (2,3 млрд. лева). Наличието на такъв огромен финансов ресурс, който се дава безвъзмездно, събужда много апетити. Не само на бизнеса и на чиновниците, но и на всеки по-ориентиран домоуправител на блок. Но тъй като в ЕС действат правила как се прави това, България трябва да приеме серия от документи, преди да се отпуснат средствата. За целта е разработена „Национална програма за обновяване на жилищните сгради в Република България”, приета от правителството на Симеон Сакскобургготски през януари 2005 г. 580 000 сгради за ремонт Съгласно правилата, програмата обосновава нуждата от спешно обновяване и ремонт на около 580 000 жилищни сгради, собственост на граждани. Направени са разчети за разходите и е определена необходимата за целта сума – близо 4,2 млрд. лева. Участието на държавата в подобни грандиозни начинания е неизбежно, но то не може да надхвърля 30%. В случая бюджетът ще „играе” с близо 20% или 830 млн. лева - останалите над 3,3 млрд. лв. трябва да платят собствениците на имотите. Срокът за реализиране на програмата е 2020 г. Нуждата от правила и формирането на общ (европейски, държавен, общински и частен) ресурс от около 6,5 млрд. лева са достатъчно сериозен мотив да бъде изработен закон за етажната собственост. Особено когато е налице и необходимостта от саниране на старите соцпанелки - близо 380 000 на брой. Проектът, който се обсъжда в Народното събрание, се опитва да съвмести междусъседските отношения с финансовите и бизнес интереси. В резултат на това се появява правният субект, наречен „сдружението на собствениците”. Предвидено е то да е юридическо лице с нестопанска цел, което обаче трябва да извършва стопанска дейност. И най-вече – да поема финансови ангажименти. Живи пари Съгласно правилата на бизнеса, срещу тях трябва да стоят или живи пари като гаранция за плащането на извършената работа, или собственост, каквато въпросното сдружение няма. Причината е очевидна – то е механичен сбор от случайни граждани, всеки от които притежава примерно по един апартамент. За да бъде регистрирано сдружението, трябва всички съкооператори да дадат своето писмено съгласие за учредяването му. И да представи заверени копия от нотариалния си акт. (Идеална възможност за инкасиране може би на хиляди фалшификации.) Авторите на проекта са се опитали да защитят интересите на редовите граждани с текстове, които предвиждат разпускането му веднага, щом дори и един от участниците се оттегли. Това може да стане по всяко време. За съжаление в закона не пише какви ще са последствията и за строителния предприемач, сключил договор и докарал ремонта на блока примерно до средата, и за останалите съдружници, които искат работата да продължи. Съгласно българската правна уредба, в такива случаи се задейства процедурата по ликвидацията на субекта. За да се възмезди добросъвестният търговец – строителният предприемач, трябва да се продаде нещо и да му се плати. Но какво ще се продаде, след като сдружението няма своя собственост? На този въпрос и юристите отказват да отговорят категорично. Едни развиват тезата, че собствениците на апартаменти трябва да ги прехвърлят на сдружението. Други пък твърдят, че това по никой начин не трябва да се прави, защото юридическият субект е с нестопанска цел. Пък и няма нормален гражданин, който би направил това. Наличието на юридическо лице предполага и неизбежните в такива случаи управителен и контролен съвет и управител. Проектът препоръчва за изпълнението на тези им задължения да им се плаща. Общият им брой в един блок не може да бъде по-малък от 7 души. В това число не влизат портиерът и хигиенистката, за чийто труд неизбежно се дават пари. Но налагането на администрация, с каквато разполага едно ООД, изглежда нереалистично за панелен блок, в който най-често живеят хора с невисоки доходи. Не са малко семействата, които не могат да си платят режийните разходи на входа – ток, вода, асансьор. Има и такива, които от години дължат на съкооператорите си пари. Химера е да се очаква, че те внезапно ще забогатеят, за да могат да си позволят издръжката на управителен и контролен съвет. Правилата за управление на етажната собственост в сгради, в които има повече от един притежател на имот, са уредени у нас за първи път през 1933 г. Законът, който и в момента действа, е от 1951 г. В него има норми, които уреждат общите проблеми на съкооператорите. Правото за решаването им е дадено на общото събрание. То гласува за ремонта на фасадата, покрива и останалите общи помещения с мнозинство. Тази норма е залегнала и в новия закон. Той детайлно разписва какъв процент от гласовете са нужни, за да започне санирането на блока. Няма пречка да бъде натоварен примерно домоуправителя, който да се договори със строителната фирма за това. Но пък се появява проблемът с ползването на държавната помощ за ремонта на сградния фонд. И парите, които би могъл да ползва блокът по линия на средствата от ЕС. За да бъдат отпуснати на общината, а тя да ги даде на съкооператорите, е задължително наличето на някакво юридическо лице, в случая – сдружение. До окончателното гласуване на законопроекта в пленарна зала ще трябва да има още много прецизиране, за да стане действително работещ. В противен случай парите от ЕС няма как да заработят за фасадите на панелките.