Професор Джефри Сакс, в. „Гардиън“ В началото на февруари Националната инженерна академия на САЩ публикува списък на големите предизвикателства, пред които сме изправени в XXI век. Целта е да се фокусираме върху възможностите, които ни предлагат технологиите, в борбата със световния глад и проблемите с околната среда. Списъкът включва евентуални открития като евтината слънчева енергия, безопасното изхвърляне на въглероден диоксид от електроцентралите, използването на ядрената енергия, новите образователни технологии и осъществяването на контрол върху страничните ефекти от използването на азотни торове. Докладът, по подобие на списъка на фондация „Гейтс“ с големите предизвикателства в здравеопазването в световен мащаб, подчертава новия глобален приоритет - разпространяване на висшите технологии в полза на устойчивото развитие. Свикнали сме да мислим за глобално сътрудничество в сфери като валутната политика, контрол върху разпространението на болестите или на ядрено оръжие. По-малко понятна ни е мисълта за глобално сътрудничество с цел разпространение на новите технологии като екологично чиста енергия, ваксини срещу малария, устойчиви на суша култури в помощ на бедните африкански фермери. В голяма степен считаме новите технологии за продукт, разработван за пазара, а не като възможност за решаване на глобалните проблеми. И все пак предвид натиска, който глобални проблеми като неравномерното разпределение на доходите ни оказват, трябва да открием нови технологични решения на проблемите ни. Няма как да продължаваме да увеличаваме консумацията на енергия и да не променим драстично начините за производството й, сред които са горивото за автомобилите и средствата за отопление и охлаждане на сградите ни. Да продължаваме да бъдем зависими от въглищата, природния газ и петрола и да не мислим за вредните ефекти от емисиите на въглероден диоксид, е твърде опасно. Защото те водят до климатични промени, които предразполагат разпространението на болести, унищожават реколти, предизвикват засушаване и наводнения и вероятно значително ще повишат нивото на океаните, под които ще останат големи части от крайбрежията. Националната инженерна академия на САЩ формулира няколко вероятни решения. Това са безопасното използване на ядрената енергия, намаляването на разходите за използване на слънчева енергия и контролираното съхраняване на вредните емисии на въглероден диоксид, които се отделят от използването на природните горива. Все още обаче не разполагаме с нужните технологии и не можем да очакваме те просто да се появят на пазара. Възникването им изисква сложна промяна на обществената политика, за да са всички убедени, че новите решения са безопасни, че на тях може напълно да се разчита и че мнозинството ги подкрепя. В същото време не разполагаме с нужните пазарни стимули, които да подтикват частната инициатива да инвестира големи суми в разработването им. Вземете за пример изолирането на въглерода и складирането му. Идеята е електроцентралите и другите големи потребители на природни горива да отвеждат отделения въглероден диоксид в подземни складове като старите петролни полета. Складирането на тон въглероден диоксид струва около $30, така че частниците се нуждаят от стимул, за да започнат да го прилагат. Освен това за широкото му внедряване са необходими постоянни тестове на качеството и подобряването на технологията. Трябва да бъдат изградени нови електроцентрали, при които улавянето на въглероден диоксид да е икономично. За отвеждането на вредните газове са нужни нови газопроводи и системи за наблюдение, които да гарантират спазване на изискванията за безопасност. Така би трябвало да се спечели обществената подкрепа. Всичко това отнема време, струва скъпо и изисква сътрудничество между множество учени и инженери в университетите, правителствените институции и частниците. Новата технология обаче ще е полезна само ако е широко прилагана, най-вече в Китай и Индия. Това поставя още едно предизвикателство: необходимо е да разпространим познатите ни вече технологии в бедните страни. Ако богатите монополизират новите технологии, крайната цел - общо сътрудничество в намирането на решение на глобалните проблеми – става невъзможна. Така че технологичните постижения трябва да са базирани на единни действия още от самото начало. Всичко това изисква нов глобален поглед за решаването на проблемите. Трябва да си поставим глобални цели, след което да положим основите на сътрудничество между учени, инженери и политици в името на общата кауза. Нужно е да осигурим бюджет за проектите и да подкрепим разпространението на технологиите. Ще трябва да намерим нови начини да заинтригуваме големите компании и да им предложим възнаграждения за постигнати успехи. Монополизирането на успешните технологии трябва да бъде предотвратено, тъй като те трябва да бъдат на всеобщо разположение. Вярвам, че това ново партньорство между държавните и частната инициатива за стимулиране на нови технологични постижения ще е основна цел на международното сътрудничество през следващите години. Ще се търсят глобални съвместни начинания в създаването на екологично чисти енергийни системи, лекарства и ваксини, подобрени технологии за развъждане на риба, култури, устойчиви на суша и висока температура, автомобили, подходящи за дълги разстояния, и евтини решения за напоителни системи. Богатите страни трябва да предоставят солидна финансова подкрепа за всички тези опити и проекти, които да бъдат осъществени в сътрудничество с бедните страни и частния сектор. Доказаните технологически открития могат да осигурят забележителни ползи за човечеството. Предстоят вълнуващи времена за учените и за инженерите, които са изправени пред предизвикателството да откриват работещи решения за устойчиво развитие.