Раздаването на "Оскар“-ите винаги е било тъмна Индия и често си е съперничело по безпринципност с разпределението на министерски постове в тройната коалиция. Никой така и не разбра защо Леонардо ди Каприо, който от години пълни киносалоните до дупка, не съумя и веднъж да грабне златната статуетка. Неясно остана защо в една от церемониите чувалът с призовете беше изсипан единствено в краката на чернокожите актьори. В друго издание пък честта се падна на тези, които минаваха за гейове. Академията често свиреше дузпите, досущ като българските съдии. Никол Кидман получи незаслужен "Оскар" за посредствено изпълнение в "Часовете", защото също толкова несправедливо беше порязана за "Мулен руж" и "Другите". Това е така, защото управлението на "Оскар“-ите много често си съперничи с мениджмънта в българската държава. Решенията се взимат от съпруги и секретарки, а не от министри и депутати. За този грях си призна чистосърдечно един от имащите право на глас за номинациите Самюъл Джексън: "Оскар“-ите отдавна не се присъждат от филмовата академия. Обикновено формулярите се търкалят из холовете и ги попълват готвачите, шофьорите, съпругите или детегледачките на членовете на журито." Но в тази лоша кредитна година се случи нещо много хубаво в "Кодак тиътър". На галавечерта се явиха рядко стойностни ленти и "Оскар“-ите кацнаха там, където трябваше. При гениите, а Даниъл Дей-Луис е такъв. Братята Коен също. Излиза, че колкото е по-слаба икономически Америка, толкова филмите й стават по силни. А пък академията си идва на мястото. Да не забравяме, че филмът на всички времена "Казабланка" беше пуснат от Холивуд в най-мрачните дни на войната (1942 година). Дано да не трябва новият президент на Щатите да нахлуе с US армията в Иран, за да очакваме добри "Оскар“-и и през следващата година. И дано за хубавите сюжети да се погрижи единствено рецесията.