Промяна, в която да повярваме
Фидел Кастро се оттегли след половин век на власт. Афроамериканец е най-сериозният претендент за президентския пост в САЩ, печелейки десета последователна победа над съперничката си за номинацията на Демократическата партия. Роди се нова европейска държава - Косово.
Роджър Коен, в. "Ню Йорк таймс"
Фидел Кастро се оттегли след половин век на власт. Афроамериканец е най-сериозният претендент за президентския пост в САЩ, печелейки десета последователна победа над съперничката си за номинацията на Демократическата партия. Роди се нова европейска държава - Косово.
И това се случи само за последната седмица. Историята се преобръща. А промяната, както би се изразил Барак Обама, е нещо, в което можем да повярваме.
Но някои правителства смятаха, че всичко може да си остане същото. И грешаха! В Москва, Пекин и Белград те се бяха вкопчили в идеята, че държавният суверенитет - неограничената власт на държавата в собствената й юрисдикия, е нерушима основа на международното право.
Сръбският президент Борис Тадич поддържаше тази позиция в ООН миналата седмица, настоявайки, че независимостта на Косово "анулира международното право, погазва справедливостта и издига неправдата на пиедестал".
Той греши. Да оставим настрана факта, че Косово държеше едно от осемте места в колективното председателство на една покойна държава, Югославия. На по-дълбоко ниво историята на малкото Косово е история на промяната в представата ни за суверенитет и международно право.
Суверенитетът след Босна и Руанда в един глобализиран свят беше нещо повече от власт над определена територия и население. Той беше също отговорност. Когато тази отговорност бъде пренебрегната, а правителството нарушава основните права на своите граждани чрез убийства и етническо прочистване, суверенитетът може фактически да бъде суспендиран.
Което ни води към принципа "отговорност да защитаваш". Приет на среща на върха през 2005 г. и известен на английски под акронима R2P, той формализира концепцията, че когато една държава е доказано неспособна или нежелаеща да защити гражданите си и се извършват престъпления срещу човечеството, международната общност е длъжна да се намеси - ако е необходимо, като последно средство - и с въоръжена сила.
Независимо Косово, признато от най-големите западни държави, на практика е първият резултат от принципа R2P. То нямаше да бъде създадено, ако правата на човешките същества най-накрая не се изравниха с тези на държавите.
(По БТА, със съкращения)