Елеонора Николова, независим депутат, зам.-председател на Единната народна партия Преди две-три години темата за корупцията, съпровождаща приватизационните сделки, бе актуална. Нека да си спомним БГА „Балкан “, ,,Кремиковци” , БТК. Въпросите около тях - основателни или почиващи на легенди, са част от близкото ни минало. На дневен ред са извикани нови, актуални форми на корупция, чрез които се разхищава огромен обществен ресурс - това са обществените поръчки. Инструмент както на министерствата и агенциите, така и на общините, здравните заведения, училищата. В навечерието на Великден на 2006 г. управляващата коалиция прекрои съществуващия Закон за обществените поръчки. Криейки се зад директиви на Европейската комисия, Министерският съвет внесе и наложи чрез своето мнозинство редица спорни процедури, даващи възможност на администрацията да работи непрозрачно, неотчетно и безконтролно. За всички граждани и организации , посветени в материята, са известни способите, чрез които администрацията, в качеството си на възложител, манипулира заданието и процедурата по избор на изпълнител. Обикновено при оформяне на заданието се залагат изисквания и оценки за тежест на отделните компоненти, които да поставят в привилегировано положениепредварително фаворизиран кандидат. Този подход не винаги е успореден на обществения интерес - да се получи най-добро изпълнение, при възможно най-приемлива и обоснована цена. Точно тук ясно си спомняме култовите думи на г-н Ахмед Доган, че около всяка политическа сила се формират обръчи от фирми... Фирми, избрани с оглед предварително уговорените отчисления за политическите централи и които в равностоен конкурс не биха били победители. За да се обслужат тези политически интереси , които по същество са ярка демонстрация на политическа корупция ,бяха създадени и процедурите на състезателен диалог и процедура по договаряне, като отлика от открития конкурс. Прилагането на тези процедури роди гротески. Достатъчно е да посочим за пореден път примерът за фонда „Републиканска пътна инфраструктура”. За една година фирмата на Веселин Георгиев и неговите братя „Биндер“ увеличава стойността на поръчките си от 5,6 милиона лева на 108,4 милиона лева . Един ръст от 18 пъти, какъвто трудно може да намери аналог. Подобен е случаят с фирма „Лена ЕООД” с изпълнителен директор Антон Масларов. Фирмата е спечелила 4 обществени поръчки на стойност над 5 милиона лева в област Стара Загора по време, когато съпругата на Масларов - Емилия Масларова, е народен представител именно от този избирателен район. Тези примери могат да бъдат отчетени и като принос в съкровищницата на българската народна приказка. Така майките могат да разказват на своите деца ,че не ламята, а тримата братя Георгиеви са изяли златната ябълка. Поради това в деня на обсъждане на вота на недоверие към правителството аз и г-жа Мария Капон внесохме Закон за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, като реален принос в конструктивния дебат за корупцията. 1.. Процедурите на състезателен диалог и по договаряне са непрозрачни и дават възможност за субективна преценка. Възложителят прави предварителен подбор на участниците и допуска ограничен кръг до същинската процедура. Предпоставките за прилагане на тези процедури са очертани твърде разтегливо: „поръчката е особено сложна”, „по обективни причини възложителят не може да определи техническите спесификации...” (чл. 83а от ЗОП); „естеството на доставката ... не позволяват предварително определяне на стойността“, „естеството на услугата не позволява да се определят достатъчно точно техническите спесификации ... “ (чл. 84 от ЗОП); „поради непредвидени обстоятелства...” (чл.90, т. 8 от ЗОП). Тези редакции на текстовете на закона дават възможност за разширително тълкуване, респективно - до не прилагане на откритата процедура. Съзнавайки,че е трудно да се дефинират легално тези понятия, ние предлагаме друг подход, а именно: решението за използването на тези процедури от възложителите да се взема въз основа на преценка от комисия с участието на външни независими експерти, експерти на възложителя и представители на браншовите организации от съответния бранш. 2.. Законът дава възможност възложителят едностранно да съкрати законово определени срокове в процедурата. Като коректив отново предлагаме до решение в този смисъл да се стига въз основа на решение на комисия с участието на външни експерти и представители на браншовите организации. 3.Известно е ,че Агенцията за обществени поръчки поддържа регистър. Бизнесът предлага в този регистър да се класира много повече информация – факти за кандидатите и техните оферти; решенията на комисиите на възложителите и тяхното обжалване; качеството на изпълнените услуги по сключените договори; данни за евентуално начислените неустойки и констатирани вреди по сключените договори. Редно е да се създаде процедура за изключване от кръга на изпълнителите фирмите, за които в регистъра има записвания за неизпълнение или неточно изпълнение по предишни поръчки. Така от пазара ще бъдат отстранени неподготвените и некоректни изпълнители. 4.. За да има прозрачност и стабилитет в предлаганите способи за прозрачност на процедурите, предлагаме задължителност на списъка на консултантите и външните експерти (включително и от браншовите организации), от които възложителите да попълват комисиите. 5.. Подкрепяме предложението на бизнеса, да се възстанови старата постановка на закона - да не може да се класира изпълнител при наличие на само една валидна оферта. Това практически води до състезание с един кон, макар и той да е кранта.. На последно, но не по значение място, следва да обсъдим и възможността за обжалваемост на процедурите по ЗОП. До промените от 2006 г. актовете на администрацията, които по смисъла на закона и на доктрината са индивидуални административни актове, подлежаха на обжалване пред съответния съд. С последните промени обжалването бе прехвърлено в Комисията по защита на конкуренцията, която също е административен орган. Така се роди абсурдът - администрация да контролира администрация При това затруднението за заинтересованите лица е огромно - и от Малко Търново, и от Силистра, и от Добрич жалбоподателите следва да се явят пред контролен орган по законосъобразност в София. Но дори и да допуснем, че жалбоподателят е прав и е могъл да защити правата си по пътя на обжалването. За да осигури спиране на процедурата по търга, той трябва да внесе гаранция в размер на 50 000 лева. И от там да чака ...., да чака правосъдие, така дефицитно и ефимерно. Като изход на тази абсурдна и противоконституционна ситуация, предлагаме обжалването относно законосъобразността на процедурите по ЗОП да става пред регионалните административни съдилища. Такива съдилища функционират във всички областни центрове и са специализирани в контрол на актове на администрацията. В края на изложението следва да отбележа, че текстовете за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки са създадени в по-голямата си част от работодателските организация - Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България, Българската търговско-промишлена палата, Българската асоциация на информационни технологии, Българската стопанска камара, Софийската стокова борса. Предлаганите текстове са тест и за готовността на правителството да пребори корупционни практики, водещи до фискални загуби в порядъка на 1 милиард лева годишно, които представляват около 2-4% от БВП на Република България.