Преди да бъдат изпратени да изследват пейзажа на Марс или Венера, роботите се изпитват тук на Земята. Две такива роботизирани платформи, разработени за бъдещи космически мисии, се подлагат на тестване в обекти на Европейската космическа агенция (ESA) – едната се движи като се търкаля, а другата – като подскача.
Тази, която се търкаля, вече е включена в предстоящия проект за проучване на Марс, като част от програмата на ESA „Марс 2020“. Роботът прекарва една седмица на тестване в испанската пустиня, само един от многото аналози на Марс, които космическата програма използва. Разбира се, тежестта тук е малко по-различна, има и малко повече атмосфера, а апаратът ще има повече тонове на борда, когато кацне на Марс, но все пак обстановката е достатъчно близка, за да се изпробват някои неща.
Екипът, контролиращ Чарли, както е наречен прототипът, го прави от далечно разстояние, от Великобритания. Естествено това не е съвсем междупланетно разстояние, но симулира забавянето, което операторите ще срещнат, когато роувърът действително е на Марс. Проучването и навигацията се извършват изцяло, като се използва информацията, събрана от роувъра чрез радара и камерите. При тренировката на роувъра също бе пусната в действие и сонда, която ще проникне под повърхността на планетата, за да анализира състава на скалите. Друг аналогичен тест е насрочен за февруари в пустинята Атакама в Чили.
Другият робот, който ESA обяви тази седмица е разработен от Технологичният институт в Цюрих (Eidgenoessische Technische Hochschule) и е наречен SpaceBok, по подобие на Springbok или Планинският скакач (Antidorcas marsupialis), неголямо тревопасно животно от семейство Кухороги, подсемейство Антилопи. Изследователите мислят, че подскачането може да бъде добър начин роувърът да се придвижва на други планети.
Хубаво е да се придвижваме на стабилни колела, разбира се, но не е от полза, когато трябва да се стигне до другата страна на някоя скала или да се спуснем в стръмно дере. SpaceBok е предназначен да бъде високо стабилна машина за скокове, която може да прекоси силно неравен терен или да се движи четиристранно според нуждите.
„Това може и да не е особено полезно на Земята“, признава членът на екипа на SpaceBok, Елиас Хамп, но „подскокът може да достигне височина от четири метра на Луната. Това ще позволи бърз и ефикасен начин за придвижване напред.“
Междупланетните мисии ще зачестят в близко бъдеще и скоро можем да видим частни пътувания до Луната и Марс. Така че, дори ако НАСА или ESA не решат да използват SpaceBok (или някакъв подобен робот-изследовател) при космическото си пътуване, може би някоя от частните фирми, решени да изследват космоса, ще го направи.
