Интернет и виртуалният свят вече не са просто една мрежа за информация и връзка между хората, те се превърнаха в истинско дигитално копие на реалния свят.
Също както в реалността ние постоянно комуникираме, играем, работим, получаваме си заплатата, пазаруваме, извършваме или използваме различни услуги – същото това вече го правим и в интернет. Затова е изключително важно, както в реалния свят искаме да сме защитени – самите ние, нашите домове и имущества – по същия начин очакваме и в интернет да имаме същата защита.
Разликата е, че в реалния свят тази защита е еволюирала в продължение на хиляди години, като част от общественото развитие, в лицето на врати, ключалки, полиция и др.; докато интернет е феномен едва от последните няколко десетилетия и ние сме още в бурните начални етапи, когато все още дефинираме какви са правата ни там, какви са заплахите и как можем да се защитим от тях. Ако в реалния живот отдавна сме установили, че някои права са задължителни, като правото на лично пространство, на собствени интереси и виждания, които не е нужно да стават обществено достояние, то в интернет това не е така и тепърва се определят къде са границите. Съответно там рисковете са във всички възможни сфери, като например при нашите онлайн парични преводи и плащания, нашите лични банкови сметки или кражбата на лични данни, които не бихме искали да станат публично достъпни.
В днешно време всеки използва ежедневно поне по няколко различни устройства, свързани към интернет. Освен нашите телефони, таблети, лични и служебни компютри, вече дори модерната битова техника, като хладилници, печки, прахосмукачки, климатици и какво ли още не, също са свързани с мрежата. Всяко едно от тези многобройни устройства може да е потенциална точка на пробив във вашата мрежа от данни, а за в бъдеще те ще стават все повече.
Рисковете при самите устройства са в две насоки. От една страна рискът е да загубите лични данни, съхранявани на устройството, като снимки, мейли, чатове, и те да попаднат у някой недобронамерен човек, който може да ви изнудва или злепоставя с тях. Другият риск са злоупотреби с нашите акаунти за достъп до определени услуги. Като особено опасно е ако някой придобие достъп до вашата електронна поща, откъдето после може да промени паролите за всички останали ваши акаунти за достъп до пари, услуги или социални мрежи.
На първо място е най-добре да се използва софтуер за защита на вашите устройства и акаунти, като антивирусни програми и други подобни. След това винаги е хубаво някъде да направите резервно копие на важните за вас данни, които не искате да загубите, дори и да са просто снимки, но да имате бекъп в случай, че нещо се случи с тях. Хубаво е да използвате сигурни пароли и такива, които не се повтарят, защото ако успеят да ви откраднат една парола, те ще пробват с нея да влязат и в останалите ви акаунти.
Тук идва въпросът, ако трябва да си направим различни пароли за всички сайтове, които ползваме, как ще ги помним? За целта съществуват т. нар. Password manager-и, които са разработени именно за да пазят всичките ви пароли по сигурен начин, откъдето те не могат да бъдат откраднати. Така всъщност ние трябва да помним единствено паролата към самия Password manager, която вече да бъде наистина много сигурна.
Допълнителна сигурност дава и двуфакторната автентикация, нещо което повечето сайтове вече предлагат – с приложение на мобилния телефон, което генерира определен код за верификация. Така че дори и да са откраднали паролата ви, дори и да я изпробват на няколко места, те няма да имат този допълнителен код, без който не могат да влязат.
Особено опасни могат да бъдат отворени WiFi мрежи, за които не се изисква парола, в хотели, заведения и на други публични места. Най-добре е случайни мрежи, които не познаваме, да не ги използваме, освен при крайна необходимост. Рисковете наистина са сериозни за вашето устройство и данни, когато оперирате в една такава отворена мрежа.
Докато в службата обикновено следва, че мрежата е обезпечена от специалисти и дори вкъщи, когато инсталирате рутер за интернет, по подразбиране той има парола за достъп до мрежата, т.е. не се създава отворен, така че рискът и там е много по-малък отколкото при отворения WiFi.
VPN технологията също е едно възможно средство за допълнителна защита, като тук обаче е много важно кой е самият доставчик. Тоест трябва да имаме предвид, че използвайки VPN, той криптира информацията, изпратена от устройството и дори мрежата да не е подсигурена и някой злонамерено да я пробие, тази информация няма да може да бъде достъпна за него. Но пък е достъпна за компанията доставчик, която управлява тази услуга VPN, така че трябва внимателно да я избираме. Често може би виждате реклами на VPN доставчици, които гарантират сигурност и лична неприкосновеност на данните ни, но винаги трябва да имате предвид, че те могат да прочетат всичко, което преминава през тях – целият интернет трафик, минаващ през техните сървъри. Затова трябва да сме сигурни, че фирмата, която предлага тази услуга, е добросъвестна и съблюдаваща съответните закони и регулации, задължаващи я да запазва личната информация на клиентите си.
Технологиите за защита продължават да се развиват и Изкуственият интелект (ИИ) допринася много за това в последно време, но за съжаление той се използва не само от фирмите и специалистите по киберсигурност, но и от престъпниците, които се опитват да хакват акаунти и защити.
Специално в защитата ИИ се използва например за да може да се засече даден нов софтуер, който още е непознат и дали той извършва нещо нередно. Това ИИ засича на практика чрез анализ на неговото поведение. Друг пример е защитата на автентичността на информацията, например вие имате подписан документ от две страни дигитално и за да сте сигурни, че този документ е автентичен и никой не го е подправил, се използва Blockchain технологията. Тази технология е известна предимно с приложението си при криптовалутите, но тя всъщност има множество приложения и основното е именно това – валидиране и гарантиране на автентичността на определени данни, файлове, документи.
олезна е и защитата срещу опасни url адреси, които специален софтуер винаги да блокира, дори и когато ги разпознаваме, но все пак може по невнимание да натиснем такъв линк – така сме сигурни, че той няма да бъде отворен.
Разбира се и класическата антивирусна програма задължително трябва да бъде включена към софтуера, за да следи системите за вируси и други нередности с помощта вече и на ИИ.
Тази сфера в последно време се развива все по-сериозно и в България, така че има опции да се обърнем към специалисти и разработчици на услуги по защита на нашите данни. Международната фирма с български офис Акронис например предоставя софтуер за бекъп и защита на данните за потребители, фирми и доставчици на управляеми услуги. Те си партнират с университети от различни точки на света (включително Сингапур, Швейцария, Германия, САЩ), извършвайки съвместни проучвания с тях в сферите на киберсигурността, след което веднага имплементират новите открития в своите продукти и решения. Това е една от най-иновативните компании в страната, която всяка година създава десетки нови патенти и публикации в научната сфера. Като само през изминалата 2022 г. са били блокирани над 100 милиона кибератаки чрез системите за защита създадени от Акронис.
Фирмата създава решения за защита, работещи на много нива, включително срещу най-модерните напоследък т.нар. рансъмуеър атаки, при които се криптира информацията на устройствата и впоследствие се иска откуп за нея. Това може да доведе до доста сериозни последствия, особено когато дадена компания загуби важна за бизнеса си информация по този начин.
Освен това тези решения за защита също така предлагат и следене и автоматично обновяване на останалия софтуер, с който работите. Важно е всички програми, с които служителите работят да са с техните последни версии. Тъй като най-честите начини, по които се пробива системата на една организация от хакери, е когато те използват известни вече уязвимости на миналите версии на софтуера, които са официално документирани и реално всички знаят за проблема и как той позволява пробив, но който проблем е бил отстранен в новата версия.
Целият свят се дигитализира все повече и повече и това е процес, който и да искаме не можем да спрем. Всички услуги и сфери на нашия живот стават все по-зависими от дигиталния свят и не е далеч времето, когато много от услугите ще бъдат достъпни единствено през интернет. Така че независимо дали това ни харесва или не, ние ще се видим принудени да живеем с него и да се информираме подробно как функционира и как можем най-безопасно да го използваме.
