НАСА разкри планове за създаване на ядрена ракета, която може да изпрати астронавти на Марс само за 45 дни. Агенцията, която си партнира с Агенцията за напреднали изследователски проекти на Пентагона (DARPA) за проектирането на ракетата, обяви във вторник (24 януари), че може да изгради работещ ядрен топлинен ракетен двигател веднага след 2027 г.
Сегашните ракетни системи на НАСА (включително Space Launch System, която миналата година изпрати ракетата Artemis 1 на историческо двупосочно пътуване до Луната) се основават на вековния, традиционен метод за химическо задвижване – в който окислител (който дава реакция с повече кислород за изгаряне) се смесва със запалимо ракетно гориво, за да се създаде пламтяща струя тяга. Предложената ядрена система, от друга страна, ще използва верижната реакция от разкъсване на атоми, за да захрани реактор за ядрено делене, който ще бъде „три или повече пъти по-ефективен“ и може да намали времето за полет на Марс до малка част от сегашните седем месеца, според агенцията.
“DARPA и НАСА имат дълга история на ползотворно сътрудничество в усъвършенстването на технологиите за нашите съответни цели, от ракетата Saturn V, която отведе хора до Луната за първи път до роботизирано обслужване и зареждане с гориво на сателити“, казва Стефани Томпкинс, директор на DARPA.
„Космическият домейн е от решаващо значение за съвременната търговия, научните открития и националната сигурност. Способността за постигане на скок напред в космическите технологии… ще бъде от съществено значение за по-ефективно и бързо транспортиране на материал до Луната и, в крайна сметка, хора до Марс.“
НАСА започва изследване на ядрени топлинни двигатели през 1959 г., което в крайна сметка води до проектирането и изграждането на ядрения двигател за приложение на ракетни превозни средства (NERVA), ядрен реактор с твърдо ядро, който беше успешно тестван на Земята. Плановете за пускане на двигателя в космоса обаче бяха спрени след края на ерата на Аполо през 1973 г. и рязкото намаляване на финансирането на програмата.
Ядрените двигатели генерират по-малко тяга от химическите, но могат да работят по-ефективно за продължителни периоди от време – задвижвайки ракетите по-бързо и по-далеч. Реакторите работят, като генерират електричество, което отделя електрони от благородни газове като ксенон и криптон, които се изстрелват от тласкащото устройство на космическия кораб като лъч йони, който от своя страна тласка ракетата напред.
Полетът на Artemis 1 беше първата от трите мисии, тестващи хардуера, софтуера и наземните системи, предназначени един ден да създадат база на Луната и да транспортират първите хора до Марс. Този първи тестов полет ще бъде последван от Artemis 2 и Artemis 3 съответно през 2024 и 2025/2026. Artemis 2 ще направи същото пътуване като Artemis 1, но с екипаж от четирима души, а Artemis 3 ще изпрати първата жена и първия цветнокож човек, който ще кацне на южния полюс на Луната.
„Това е историческо събитие, защото сега се връщаме в космоса, в дълбокия космос, с ново поколение“, казва администраторът на НАСА Бил Нелсън след изстрелването на Artemis 1. „Ера, която бележи нова технология, изцяло нова порода астронавти и визия за бъдещето. Това е програмата за връщане на Луната, за да се учим, да живеем, да изобретяваме, да творим, за да изследваме.“
