НАСА е готова да финансира необичайни концепции в опитите си да напредне в изследването на космоса. Агенцията раздава $175 000 грантове за първоначално обучение на 14 проекта, които могат да бъдат полезни за мисии в и извън Слънчевата система.
Акцентът може да бъде TitanAir, хидроплан от Куин Морли от Planet Enterprises, който може едновременно да лети през атмосфера на азот и метан на спътника на Сатурн Титан и да плава в неговите океани. „Летящата лодка“ ще събира метан и сложен органичен материал за изследване, като ги засмуква през порест преден ръб.
Междувременно проект на Артур Давоян от UCLA може да ускори мисиите до външния край на Слънчевата система и дори междузвездното пространство. Неговият дизайн ще задвижва космически кораби, като произвежда „пелетен лъч“ от микроскопични частици, движещи се с много висока скорост (над 120 км. в секунда) с помощта на лазерни взривове. Концепцията може драматично да съкрати времето, необходимо за изследване на дълбокия космос. Докато на Вояджър 1 са били необходими 35 години, за да достигне междузвездното пространство (хелиопаузата, приблизително 123 AU от Слънцето), космически кораб с тегло един тон може да достигне 100 AU само за три години. Концептът може да измине 500 AU за 15 години.
Други усилия понякога са също толкова амбициозни. Мери Кнап от Масачузетския технологичен институт предложи обсерватория в дълбокия космос, която ще използва рояк от хиляди малки сателити за откриване на нискочестотни радиоизлъчвания от ранната вселена, да не говорим за магнитните полета на екзопланети, подобни на Земята.
Конгруи Джин от Университета на Небраска в Линкълн е предвидил саморазрастващи се градивни елементи на местообитания, които биха могли да спестят място при мисии до Марс, докато Питър Курери от Lunar Resources е създал тръбопроводи, които могат да транспортират кислород между базите на Луната.
Всичко това са много ранни инициативи, за които не е гарантирано, че ще доведат до тестове в реалния свят, да не говорим за мисии. Те обаче илюстрират мисленето на НАСА. Администрацията сега финансира проектите с надеждата, че поне един в крайна сметка ще се изплати.
