Илон Мъск показа в петък интересен експеримент с прасе на име Гертруда с компютърен чип с размер на монета в мозъка му, за да демонстрира амбициозните си планове за създаване на работещ интерфейс мозък към машина.
„Това е нещо като Fitbit в черепа с малки жици“, заяви предприемачът милиардер в уебкаст.
Неговият стартиращ проект Neuralink кандидатства за начало на изпитания върху хора.
Интерфейсът може да позволи на хората с неврологични заболявания да управляват телефони или компютри с ума си.
Мъск твърди, че подобни чипове в крайна сметка могат да бъдат използвани за лечение на състояния като деменция, болест на Паркинсон и наранявания на гръбначния мозък.
Но дългосрочната амбиция е да започне нова епоха на това, което Мъск нарича „свръхчовешко познание“, отчасти предназначено за борба с изкуствения интелект, толкова мощен, че според него може да унищожи човешката раса.
Гертруда е едно от трите прасета, които участваха в демонстрацията на уебсайта в петък. Когато яде и подушва храна, дейността на мозъка му се показва на графика, проследяваща невронната му активност. Тогава Гертруда игнорира цялото внимание около себе си, описват експеримента от БиБиСи.
Процесорът в мозъка й изпраща безжични сигнали, което показва невронна активност в муцуната му, когато търси храна.
Мъск казва, че оригиналното устройство Neuralink, разкрито преди малко повече от година, е опростено и направено още по-миниатюрно.
„То всъщност се вписва доста добре в черепа. Може да е под косата и няма да знаете.“
Основана през 2017 г., Neuralink работи усилено за набиране на учени, нещо, за което Мъск все още рекламираше в Twitter миналия месец и което според него беше целта на демонстрацията в петък.
Устройството, което компанията разработва, се състои от малка сонда, съдържаща над 3000 електрода, прикрепени към гъвкави нишки, по-тънки от човешки косъм, които могат да наблюдават активността на 1000 мозъчни неврони.
Преди излъчването в мрежата, Ари Бенджамин от лабораторията за кординг на университета в Пенсилвания, бе казал пред BBC News, че истинският препъни камък за технологията може да бъде сложността на човешкия мозък.
„След като получи записите, Neuralink ще трябва да ги декодира и някой ден ще достигне бариерата, която е липсата ни на основно разбиране за това как работи мозъкът, независимо колко неврони го записват.
„Декодирането на целите и плановете за движение е трудно, когато не разбирате невронния код, в който се предават тези неща.“
Компаниите на Мъск SpaceX и Tesla завладяват общественото въображение с опитите му да стимулира напредъка съответно в космически полети и електрически превозни средства.
Но досега всички проекти демонстрират навика на предприемача да прави смели декларации за реализация, които в крайна сметка отнемат много повече време от планираното и първоначално обещано от него.
