Езикът на тялото разкрива за нас много повече, отколкото хиляди думи.

Можем уверено да говорим за постиженията си, но ако раменете ни са отпуснати, а погледът ние  забит в земята, околните ще разчетат съвсем различна информация.

Психолози и експерти по невербална комуникация разкриха кои жестове веднага издават човека с ниско самочувствие и посочиха с какви прости техники можем да променим езика на тялото и да се чувстваме по-уверени.

Наведена глава и избягване на зрителен контакт

Човек с постоянно наведен поглед, който сякаш изучава шарките на пода, вместо лицата на събеседниците си, е класически пример за ниско самочувствие.

Такива хора избягват директен зрителен контакт, бързо отместват поглед и често гледат надолу или настрани. Сякаш сигнализират: "Не заслужавам да те гледам в очите като равен".

За да промените този навик, психолозите препоръчват едно просто упражнение: когато усетите, че сте навели глава, бавно повдигнете брадичката си и насочете погледа си към нивото на очите на събеседника.

Не е нужно да гледате хипнотично. Достатъчно е да поддържате контакт за 3-5 секунди, след което може за кратко да отместите поглед, а после отново да се върнете към очите на вашия събеседник.

Суетливост и постоянни извинения

Хората с ниско самочувствие често не знаят какво да правят с ръцете си. Те си въртят косата, играят си с краищата на дрехите, въртят химикалка или постоянно оправят очилата или бижутата си.

Тези движения разкриват вътрешно напрежение и несигурност.

Честите извинения също попадат в тази категория - за заемане на място, изразяване на мнение или дори просто съществуване.

"Извинете, мога ли да ви задам един въпрос?", "Извинете, че прекъсвам" - тези фрази, придружени от нервни жестове, говорят за дълбоко чувство за маловажност.

За да се отървете от този навик, опитайте съзнателно да забележите моментите на ненужни извинения и суетене.

Научете се да правите паузи, преди автоматично да се извините, и се запитайте: "Наистина ли направих нещо, което изисква извинение?".

Защитни бариери и затворени пози

Скръстени ръце на гърдите, стиснати пръсти, чанта или папка, притисната към тялото като щит - всички тези жестове показват желание за защита от външния свят.

Хората с ниско самочувствие често несъзнателно изграждат физически бариери между себе си и околните.

Към тази категория се отнася и навика да заемат минимум място - да седят на ръба на стола, притискайки лакти към тялото, опитвайки се да бъдат по-малко забележими.

Отстрани такъв човек изглежда ограничен и несигурен, дори думите му да казват друго.

За да коригирате този навик, експериментирайте с отворени пози - дръжте ръцете си свободно отпуснати отстрани или на коленете, обърнете раменете си, заемете цялото пространство на стола.

В началото това може да ви се стори неудобно, но с течение на времето тялото ви ще свикне с новите, по-уверени позиции.

Прекалена мимикрия и сервилност

Несигурните хора често несъзнателно копират позите, жестовете и дори интонацията на тези, с които общуват. Те са като хамелеони, опитващи се да се слеят с обкръжението си.

Това се проявява и в постоянното кимане в знак на съгласие, дори когато вътрешно не са съгласни със събеседника си.

Те често се усмихват, когато всъщност са тъжни или тревожни - това е така наречената социална усмивка, предназначена, за да успокои другите.

Такива хора рядко се осмеляват да изразят несъгласие чрез езика на тялото - не клатят глава, не се мръщят, не показват истинската си реакция.

За да преодолеете тази черта, се научете да забелязвате моментите на автоматично съгласие.

Дайте си правото да не кимате на това, с което не сте съгласни, и да не се усмихвате, когато не сте щастливи. Запомнете: вашите чувства и мнения имат право на външен израз!

Прегърбена и неуверена походка

Рамене, които сякаш носят тежестта на всички световни проблеми, прегърбен гръб, свит врат -  това са универсални сигнали за несигурност, разбираеми във всяка култура.

Хората с ниско самочувствие често ходят бавно, влачейки се, сякаш се извиняват за всяка стъпка. Те се опитват да заемат минимум място и да не привличат внимание.

За разлика от тях, уверените хора държат гърба и раменете си изправени и се движат с определена целенасоченост. Изследванията показват, че стойката отразява не само вътрешното състояние, но може и да му повлияе.

Психолозите препоръчват ежедневни упражнения пред огледало: изправете гърба и раменете си, повдигнете брадичката.

Задръжте тази поза поне няколко минути. Постепенно тялото ви ще запомни новата позиция и заедно с нея ще се промени и вътрешното усещане, което имате за себе си. 

Защо е важно да работите върху езика на тялото си

Нашите жестове и пози не са просто външна проява на несигурност, те укрепват и засилват ниското самочувствие.

Психолозите наричат това "обратна връзка с тялото" - мозъкът чете сигналите на тялото и прави заключения за състоянието ни.

Като се прегърбваме и гледаме надолу, не само сигнализираме на другите за несигурността си, но и се убеждаваме в собствената си незначителност.

Добрата новина е, че този процес е обратим. Като съзнателно променяме невербалното си поведение, можем постепенно да трансформираме вътрешното отношение, което имаме към себе си.

Редовното практикуване на уверени пози и жестове води до реални промени в самовъзприятието. 

Запомнете: работата върху езика на тялото ви не означава фалшива увереност, която не чувствате. По-скоро става въпрос за привеждане на външното ви състояние в съответствие с това, което наистина искате да бъдете – човек, достоен за уважение и внимание.

И, колкото и парадоксално да звучи, понякога най-добрият начин да станете по-уверени е да започнете да изглеждате уверени!