Идеята за разумни, създадени в лаборатория „органоиди“ повдига етични въпроси, които вълнуват и науката. Учените казват, че има причини понякога да е необходимо да се създаде съзнание … и след това да се унищожи.
Нова статия, провокираща размисъл, поставя някои изключително важни научни въпроси: Могат ли мозъчните клетки, инициирани и отгледани в лаборатория, да станат чувствителни? Как би изглеждало това и как учените биха могли да го тестват? И един разумен, отгледан в лаборатория мозък „органоид“ има ли някакъв вид права?
Свързваме термина с изчислителната техника и изкуствения интелект, но въпросът кой (или какво) е или не е „разумен“ и чувствителен, съответно заслужаващ права и морални съображения се връща в самото начало на човешкия опит.
Ето как Станфордският философски речник описва чувствителността:
„Животно, човек или друга когнитивна система […] може да е в съзнание в родовия смисъл просто да бъде разумно същество, способно да усети и да реагира на своя свят. Съзнанието в този смисъл може да признае степени и какъв вид сензорни способности са достатъчни може да не бъде ясно дефинирано. Съзнават ли например рибите? А скаридите или пчелите? „
В „Nature“ репортерът Сара Риърдън обяснява конкретна област, в която дебатът за чувствителността става много разгорещен. През август 2019 г. Алисон Муотри, професор в катедрите по педиатрия и клетъчна и молекулярна медицина в Калифорнийския университет в Сан Диего, публикува статия с колеги в Cell Stem Cell относно „създаването на човешки мозъчни органоиди, които произвеждат координирани вълни от дейност, наподобяваща тези, наблюдавани при недоносени бебета. „
И тези вълни, съобщава Риърдън, продължават месеци преди Муотри и екипът му да приключат експеримента. Това означава, че клетките, които групата на Муотри създава в лабораторията, показват началото на това, че са „когнитивна система“, която може в крайна сметка да „усети и реагира на своя свят“ по някакъв начин.
Риърдън се позовава на други подобни изследвания в „Nature” – учените от Националната академия на науките, инженерството и медицината на САЩ сега искат да установят набор от насоки „за насочване на хуманното използване на мозъчните органоиди и други експерименти, които биха могли да постигнат съзнание, „точно както правилата, които изследователите спазват, когато изучават животни.
В това продължаващо проучване, започнало през юни миналата година, комисия анализира всички съответни изследвания в опити да отговори на етични въпроси, свързани с мозъчните органоиди и химерите от хора и животни. Те включват: Как изследователите биха определили или идентифицирали съзнание при химерно животно?
Изискват ли изследваните животни с разширени възможности по-различно лечение в сравнение с типичните животински модели? Какви са подходящите механизми за изоставяне на такива модели?
Колко големи или сложни би трябвало да са ex vivo мозъчните органоиди, за да се постигне повишена или човешка информираност?
Трябва ли пациентите да дадат изрично съгласие клетките им да бъдат използвани за създаване на невронни органоиди?
Човешкото развитие и капацитет винаги са формирали ключова аналогия, с която моралните философи се борят. Утилитарният философ и защитникът на правата на „живите същества” Питър Сингър направи уговорката, че едно пиле или друго животно може да надмине някои хора поне в някои качества – но, твърди той, ние се отнасяме към тях много морално по различен начин. Вече виждате как дебатът става спорен и разделен.
„Муотри и много други невролози смятат, че човешките мозъчни органоиди могат да бъдат ключът към разбирането на уникални човешки състояния като аутизъм и шизофрения, които са невъзможни за подробно проучване при модели на мишки“, обяснява Риърдън в Nature. „За да постигнат тази цел, казва Муотри, може да се наложи умишлено да създадем съзнание.“
Други трънливи части на изследванията включват съживяване на наскоро починали мозъци, но това все още се счита отделно от усещането, което хората напълно изкуствено генерират. Тестовете за „чувствителност“ могат да включват математически модели, базирани на плътност на невроните, обяснява Риърдън, или медицински сканирания на „мозъчна“ активност. Всеки реален етичен стандарт вероятно ще включва редица критерии, които учените могат да превърнат в съставен показател.
За учените, които вече са свикнали да използват доста интелигентни лабораторни животни при деструктивно (в буквален смисъл) тестване, разликата може да изглежда малка или дори незначителна. Но това е част от причината етиците да съществуват: да задават тежки въпроси и да изискват учените да им отговорят.
