Смелото начинание за постигането на изкуствен интелект не е постигнало какъвто и да е напредък през шестте десетилетия на своето съществуване от 1950 г. досега, въпреки че съществуващият софтуер вече е по-умен или по-интелигентен, но не по човешки начин.
Самият факт, че не компютъра, а работещата програма е човек повдига нерешени философски проблеми, които биха се превърнали в практически (морални, политически и др.) противоречия веднага щом изкуственият интелект стане факт – след като програмата работи на компютър, лишавайки я от този компютър би означавало убийство, все едно човешкият ум да бъде лишен от тялото му. Но за разлика от човешкото тяло, програмата за изкуствен интелект може да бъде копирана в няколко компютъра с натискането на един бутон. Ще бъдат ли всички тези програми същото лице или много и различни хора? Изтриването на една от тях ще бъде ли убийство или лека телесна повреда?
Битката между добрите и злите идеи е толкова стара, колкото и нашия човешки род и ще продължи независимо от хардуера, на който тя работи. Ние искаме умовете с морално добри идеи винаги да побеждават злия интелект, независимо дали е биологически или изкуствен, но самите ние не сме безпогрешни и нашата собствена концепция за „добро” се нуждае от непрекъснато подобряване.
Проблемът  на разработването на изкуствен интелект е въпрос на философия, а не на компютърни науки или неврофизиология и напредъка на философията ще бъде от съществено значение за бъдещата му интеграция. Тук успехът е невъзможен без разбирането, че функционалността на изкуствения интелект е качествено различна от тази на всеки друг вид компютърна програма.
Най-важното е, че определящ атрибут на всяко разумно същество, независимо дали е човек или машина, е креативността.