- Как протече подготовката ти за европейския шампионат в Москва?
- През последните месеци се готвих много отговорно за този голям спортен форум. Аз все още не съм ставал европейски шампион, така че за мен ще бъде голямо предизвикателство там. Първо тренирах в клубния си тим „Мизия 80“, след това бях на лагер-сбор с националния отбор в Румъния. През последните месеци спечелих силния турнир за купа „Странджа“, като взех и трето място на една международна проява в Хелзинки.

- А какви са твоите очаквания на първенството на Стария континент?
- Моята основна цел е била винаги да играя добре и да радвам моите фенове. Все пак боксът е спорт, при който предварително не можеш да знаеш дали ще станеш шампион, защото при нас един удар може да се окаже решителен. Аз съм скромно момче и не обичам предварително да говоря празни приказки. Въпреки това аз съм много амбициозен и винаги съм считал, че нямам право на грешка. А и мисля, че короната е доста тежка и трябва абсолютно винаги да съм на ниво. Винаги тръгвам с голяма амбиция, но без да я показвам външно.

- Имал ли си намерение да бойкотираш националния отбор?
- Имах такива намерения преди един месец. Причината са неизплатени от боксовата федерация заплати, както и премията ми от 20 000 лева за златния медал, завоюван на световното първенство в Милано. Оттогава изминаха вече 10 месеца, но така и не съм си взел заработеното. Все пак отговорните фактори във федерацията ми дадоха обещание, че ще си взема дължимото. Ще видим дали ще си удържат на думата този път.

- Толкова ли е лоша ситуацията в бокса?
- Да, отчайващи са нещата. За съжаление така е и в много други спортове. Поради цялата тази финансова несъстоятелност не мога да отрека, че има и напрежение в националния отбор. Ето, състезателят в категория 57 кг Любен Тодоров незнайно защо напусна лагера онзи ден. Все пак въпреки несигурността момчетата стискат зъби и се надяват един ден нещата да се оправят в бокса. В момента сме останали петима боксьори, които ще се състезават в 11-те категории.

- Кои са най-силните ти противници на европейското?
- Това са редовните заподозрени, представителите на водещите сили в този спорт - руснаците и украинците. Напоследък и от другите страни има доста сериозни аспирации. А и отношението към този спорт в много от държавите е много сериозно. Влагат се сериозни средства и резултатите са налице. Все пак в събота ще бъде изтеглен жребият и ще видим в коя урна ще попадна и с какви съперници ще трябва да премеря сили. Независимо от всичко, ако искам да триумфирам в Москва, ще трябва да се преборя минимум с петима противници.

- Смяташ ли, че можеш да повториш успехите си от 2009 г.?
- Много се надявам това да стане факт. За това работя и се лишавам от много неща. Все пак всичко е божа работа на този свят. По-важното е, че тази година имам хубави мигове от личен характер. Роди се дъщеря ми Ния, която много обичам да гушкам.

- Има ли друг връх след световната титла, който искаш да покориш?
- Голямата ми мечта е медал от олимпийски игри. Затова цялата ми програма ще бъде съсредоточена да се подготвя възможно най-добре за олимпиадата в Лондон през 2012 година. Аз съм печелил световната титла, имам медали от европейски първенства, както и от други престижни международни турнири, но за един спортист най-важното е винаги е било да вземе отличие от олимпийски игри.

- Имаш ли амбиции да влезеш в професионалния бокс?
- В момента имам договор в полупрофесионалната лига, която е част от международната боксова асоциация АИДА. В нея взимат участие два отбора от по 3-4 души в категория. Тимовете ще са базирани в Москва и Лондон. Аз ще се състезавам в един от двата европейски отбора, но все още не е ясно кой. Знам само, че ще изиграя шест мача със силни противници. Срещите от профилигата започват през септември. Участието в тези двубои са с определен от организаторите награден фонд.

- Какво те накара най-накрая да се завърнеш в родния Плевен и да се състезаваш за „Мизия 80“?
- Плевен е моят роден град, а и ми предложиха доста прилични условия и приех без колебания. А и ми омръзна да сменям отбори. През последните години със се състезавал за „Левски“, ЦСКА, „Ботев“ (Пд) и „Академик“ (Сф). Допадна ми и модернизираната зала на клуба, която е доста добре оборудвана. Имам и уникалната възможност да тренирам с двукратния световен шампион за професионалисти Александър Владимиров, който е президент на клуба. Освен това искам да изкажа и голямата си благодарност към моя спонсор - президента на компанията „Феникс Инверс“ Пенко Михайлов. Именно той ми подаде ръка в тези месеци на безпаричие в нашия спорт. Радвам се също, че и община Плевен и хората от моя град уважават труда ми. А малчуганите пълнят залата по време на моите тренировки.

- Определяш себе си като крив боксьор, а какъв си в живота?
- По-точно съм неудобен боксьор, залагам на инстинкта си и на таланта, импровизирам и затова съм неразгадаем за съперниците си. В живота съм обаче голям добряк и ценя много приятелите си. Винаги се опитвам да помагам на доста хора. Просто такъв съм по характер. Ама като гледам ставащото в днешния свят, понякога тази добрина се оказва в мой минус. Все пак си мисля, че когато човек прави добрини, после Господ го възнаграждава.

Интервюто взе Данаил Кисов
This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.