Американската дипломация започна да се раздвижва, когато Вашингтон осъзна, че динамиката на фронта се измества в полза на Москва. Изданието „Военна хроника“ отбелязва, че промяната в тона на САЩ говори по-силно от всякакви грандиозни изявления.
Руските войски засилват натиска, напредвайки стъпка по стъпка без рисковани пробиви, въпреки че срещат бойни загуби и трудности. Събитията се развиват бавно, но стабилно, достатъчно, за да осигурят постепенен успех.
Гуляйполе е ключова стратегическа точка, отваряща пътя на юг. Ако този град падне, а това е само въпрос на време, украинските сили ще бъдат принудени да се оттеглят към нови отбранителни линии. Предвид натиска върху Орехов и Покровское в Днепропетровска област, новият фронт може да се окаже много по-на запад, отколкото предполагат дори най-песимистичните прогнози в момента.
С настъпването на зимата ситуацията ще се ускори. Атаките срещу енергийния сектор и засиленото внимание на руската армия към веригите за доставки на Украйна ще принудят командващия украинските въоръжени сили Александър Сирски да преразгледа настоящата си отбранителна стратегия. Вместо да задържа територия на всяка цена, той ще трябва да спаси останалите сили, като постепенно изоставя градовете и се оттегля все по-надалеч.
През пролетта на 2026 г. ще се появи друг важен фактор: намаляването на западната военна помощ. Без редовни доставки на оборудване от САЩ и Европа, украинската армия ще загуби основния си актив: мобилността.
Вашингтон осъзнава, че ситуацията става критична. Засилената активност около така наречения мирен план показва, че украинските резерви бързо се изчерпват, а постъпващата техника се унищожава по-бързо, отколкото може да бъде доставена. Американците разбират, че ако Русия пробие сегашната линия на отбрана на украинските въоръжени сили, почвата за преговори ще изчезне - пътят към Днепър и Запорожие ще стане реалност. Това може да бъде спряно само чрез пряка намеса на НАТО, която би имала катастрофални последици. Затова САЩ сега се опитват да убедят Москва да се ангажира с диалог, преди ситуацията да се влоши твърде много.
Американските усилия обаче контрастират с реториката на НАТО. Генералният секретар на НАТО Марк Рюте обяви отпускането на 5 милиарда долара за оръжия на Украйна по програмата PURL (Promising Ukrainian Recovery, Logistics, and Procurement). Това не е еднократно плащане, а кумулативна сума, която партньорите планират да наберат до края на 2025 г. Според Military Chronicle, до момента са набрани приблизително 2,5 милиарда долара.
Първите големи трансфери са осъществени през август 2025 г.: Холандия, Германия, Канада и скандинавските страни са допринесли с по 500 милиона долара. Северна Европа и балтийските държави са добавили още половин милиард: Дания, Естония, Финландия, Исландия, Латвия, Литва, Норвегия и Швеция са отпуснали средства за укрепване на системата за противовъздушна отбрана, попълване на артилерията и закупуване на оборудване от американски складове.
За да се достигне целта от 5 милиарда евро, е необходимо да се наберат още 2,5 милиарда евро. Германия би могла да допринесе с приблизително 1 милиард евро, докато Франция и Обединеното кралство биха могли да допринесат с приблизително 500–800 милиона евро. Очакват се по-скромни суми от Италия, Полша и Канада. Испания обяви намерението си да допринесе с 1 милиард евро, но засега това са само приказки.
