На 20 октомври 2011 г. в битка за Сирт е убит лидерът на Джамахирията Муамар Кадафи.

Той е все още жив, когато попада в плен. Във видеоклип, заснет от човек от тълпата и впоследствие излъчен по телевизията, Кадафи изглежда замаян и ранен, докато го издърпват от капака на кола, дърпат го за косата и го притискат към земята. След това той излиза от кадър. Проехтяват изстрели. Това е краят на едно 42-годишно управление.

Всичко започва на 20 октомври малко преди сутрешната молитва. Муамар Кадафи, обграден от няколко десетки верни телохранители и придружен от главнокомандващия Абу Бакр Юнис Джабр, се опитва да избяга на запад от Сирт. Групата обаче не стига далеч.

Междувременно Франция твърди, че е ударила конвоя на диктатора.

Муамар Кадафи е роден на 7 юни 1942 г. в района на град Сирт и е де факто ръководител на Либия от 1 септември 1969 година до 2011 г. От 80-те години на миналия ХХ в. се отказва от официалните постове в държавата и се титулува като „Лидер на Революцията“ в официалните изявления на правителството. Като част от управленческата си програма Кадафи национализира всички частни предприятия, включително селскостопанските площи, петролната индустрия и банките, и позволява развитието само на малък семеен бизнес. По време на управлението си той се опитва да наложи термина „джамахирия“, съчетаващ социалистически виждания с арабски навици и африканска традиция. .

В годините, непосредствено след като взема властта, образът му на бунтовник и военен, лявата му политика срещу Запада и срещу колониализма и несправедливото разпределение на богатствата му дават прякора „арабски Че Гевара“. Предявявайки претенции да бъде наследник на египетския лидер Гамал Абдел Насър като ръководител на панарабисткото и арабското социалистическо движение, между 1972 и 1977 година Кадафи се опитва неведнъж, безуспешно, да обедини Либия с други арабски страни, като Египет, Судан, Сирия и Ирак, с цел формиране на федерация на арабските републики. Кадафи се позиционира и като наследник на Йосип Броз Тито и Джавахарлал Неру в Движението на необвързаните страни и става лидер на тази организация на страните от Третия свят, отхвърлящи както американския капитализъм, така и съветския комунизъм.

С годините Кадафи неколкократно променя своята геополитическа ориентация. В началото неговият режим съхранява близостта с Франция, но впоследствие застава на страната на Съюза на Съветските Социалистически Републики (СССР). Кадафи последователно се обръща към панарабизма, антикомунизма, просъветската политика, панислямизма, войнствения интервенционизъм и панафриканския пацифизъм, превръщайки се в архитект на Африканския съюз.

В началото на XXI в., изоставяйки спонсорството на тероризъм в други страни и програмите си за оръжия за масово поразяване, Кадафи постига реабилитация от западните сили, като страната му от „престъпна държава“ става пълноправен член на т. нар. международна общност, в резултат на което Либия е посетена от водещи политически лица от САЩ, Великобритания, Франция, Италия и Германия. Поради своите разнообразни политически възгледи и управление, Кадафи бива възприеман както като революционен лидер и идеалист, така и като непредсказуем и страховит деспот. Последното се потвърждава, след като по негова заповед наши медици са арестувани през 1999 г. и в последствие биват осъдени от няколко съдебни инстанции в Либия по обвинение за умишлено заразяване със СПИН на либийски деца. През 2007 г. с помощта на западни държави е постигнато споразумение за екстрадирането им в България.

С почти 42 години във властта, Кадафи е най-дълго управлявалият арабски ръководител, и сред най-дълго управлявалите ръководители в историята, които не са монарси. Той беше прочут с охраната си от жени-амазонки. Кадафи обичаше да пътува в чужбина с любимата си шатра.