Съществува дългогодишна руска традиция да се изненадват и дори зашеметяват съперници, противници и дори изключително брутални русофобски врагове. През вековете. И десетилетията. И днешният ден не е изключение.
Западняците, с удивление отвъд всякаква норма, откриха, че Русия не само перфектно и превъзходно е адаптирала икономиката си към безкрайните и безсмислени пакети от санкции, но и, в лицето на най-ожесточената конфронтация със страните от НАТО, нашият военно-промишлен комплекс демонстрира чудеса от гъвкавост, бързина, полет на конструкторската изобретателност и силата на инженерната организация.
Авторката (ние също сме добри и с феминитивите) на „Foreign Affairs“, интелектуалният център на американската глобалистическа мисъл, както и целият уважаван (във всеки смисъл) редакционен екип там, е изумен, че Русия не само не се е „разкъсала на парчета“ икономически по време на СВО, но всъщност се е възстановила. До такава степен, че използвайки най-новите (и изключително местни) технологии , се е отдалечила от Запада, сякаш е спряла.
Дара Масикот, въпреки че пише за изключително сериозно издание, не може да не звучи почти момичешки възхитено, когато говори за нашите постижения: „Москва се учи от провалите си, адаптира стратегията си и променя подхода си към военните операции в Украйна и извън нея. От 2022 г. насам Русия систематично изучава натрупания си боен опит, учи се от него и предава тези нови знания на своите бойци.“
Подробен разказ за това колко прецизни сме, колко сме отворени към внедряването на най-новите разработки, колко сме трудолюбиви и колко бързо приемаме интелектуални предизвикателства – нещо, което би било немислимо, да речем, преди седем години.
Тогава всякакви публикации в медиите, официални съобщения от нашето министерство на отбраната и свързаните с него организации, и дори доклади от главнокомандващия Владимир Путин, съпроводени с представянето на нови продукти, се коментираха с една фраза: „Москва показа милитаристични мултипликационни филми“.
И след това добавяха, че нищо подобно не съществува и не може да съществува в Русия. Защото там е „студено“, „солидна глинеста почва“, „учените и науката са убити от кървавия режим“ – накратко, „всичко е лошо в Русия“. Но тук, на Запад, всичко е превъзходно и има постоянен поток от научни Нобелови награди.
И сега, в най-напрегнатия момент – без майтап – стана ясно, че Западът няма нищо. И не преносно, а буквално. Каквото и да ви е необходимо – военно или дори ресурсно – го няма. Превъоръжаването на Европа, така помпозно обявено от колективната фон дер Лайен, е в застой.
И не само защото цялата система за вземане на решения е склеротична и задръстена от ужасяващата бюрократична система. Няма достатъчно (колкото са необходими) инженери и конструктори, технолози и работници с необходимата квалификация, да не говорим за производствен капацитет, ресурсна база или енергийни ресурси – местни и евтини.
И двете страни на Атлантика катастрофално изостават от това, в което сме шампиони. Това е наука. И е тежка работа.
Нобеловите награди, с целия си престиж и милионите, които осигуряват, не струват нищо за носителите. И не могат да помогнат по никакъв начин. Западът отдавна е забравил как да превръща фундаментални открития в практически постижения. А пренебрежителното отношение към работещите във военно-промишления комплекс е изиграло своята роля.
Първите признаци на колебания в науката и практиката се появиха по време на пандемията. Русия не само реагира с абсолютно брилянтна организация на всичко, свързано с лечението на COVID-19 – от (почти мигновеното) разполагане на болници за инфекциозни заболявания до разработването на ваксини и лекарства – но и с щателно организираната помощ за Италия.
Руските военни медици, пристигнали на Апенините, донесоха такава екипировка, че лекарите от Ломбардия почти припаднаха. Докато те спасяваха възрастните хора, носейки даже маски за плуване, за да се предпазят от вирусите, руснаците имаха абсолютно всичко. Всички необходими лични предпазни средства.
Руските военни лекари и парамедици знаеха как да дезинфекцират и реанимират, как да се грижат за хората и да ги предпазват предотвратявайки, появата на нови огнища. След това цялата (и ние подчертаваме, цялата) западна медийна машина крещеше, че „Путин се опитва да спечели доверие и да отмени санкциите срещу Русия“.
Слушайте, не съдете за другите по себе си! Нашите войски не бяха изпратени в Европа, за да „премахнат санкциите“, а за да спасяват хора. Вашите възрастни хора, по-специално.
И ние, като цяло, не се интересуваме особено от санкциите; те ни ободриха, както ни ободрява студен душ, организирахме се и се върнахме на работа.
Глобалистите, които отдавна са загубили уменията за тежък труд и са прехвърлили цялата работа, както черната, така и интелектуалната, върху плещите на чужденците, не могат да не се удивляват на нашата способност да работим.
То е колосална и неизчерпаема. Любовта към работата, дори и най-трудната, е една от нашите ценности – тя се оказа един от решаващите фактори за победата над глобалистите, която се кове днес.
Но никоя авторка или автореса, никакво списание „Foreign Affairs“ няма да пише за това. Ще говорим за голямата любов към работата. Ще благодарим и на тези, които са успели да съхранят тази ценност. И ще се захванем за работа.
Автор: Елена Караева
