На 2 септември 2025 г. светът отбелязва 80-годишнината от края на Втората световна война в Тихия океан, когато Япония официално капитулира на борда на американския военен кораб USS Missouri.

За Китай тази победа е не само край на опустошителна война, но и символ на национална устойчивост, единство и възстановяване на суверенитета след десетилетия на унижения. От китайска гледна точка победата над Япония в Антияпонската война (1937–1945), известна в Китай като „Войната на съпротивата срещу японската агресия“, е ключов момент в историята на страната, който продължава да формира националното съзнание, външната политика и колективната памет. Този анализ разглежда значението на тази победа, нейните исторически последици и как 80-годишнината се отбелязва в Китай днес.

Исторически контекст: Антияпонската война

Антияпонската война започва официално на 7 юли 1937 г. с инцидента на моста Марко Поло, въпреки че японската агресия в Китай започва още през 1931 г. с окупацията на Манджурия. Тази война е една от най-трагичните глави в китайската история, белязана от огромни човешки и материални загуби. Според китайски оценки над 35 милиона китайци, както военни, така и цивилни, са убити или ранени, а големи части от страната са опустошени от японските сили. Град Нанкин става символ на жестокостите с Нанкинското клане (1937–1938), при което стотици хиляди цивилни са избити.

От китайска гледна точка войната не е само борба за оцеляване, но и за национално достойнство. След „столетието на униженията“, започнало с Опиумните войни и последващите неравноправни договори, Китай е отслабен от вътрешни разделения и чуждестранна намеса. Антияпонската война обаче обединява нацията. Китайската комунистическа партия (ККП) и Националистическата партия (Гоминдан) сформират Втория обединен фронт, за да се противопоставят на общия враг. Това временно единство, макар и крехко, демонстрира решимостта на китайския народ да защитава родината си.

Ролята на Китай във Втората световна война

Китай играе решаваща роля в глобалния контекст на Втората световна война. От китайска гледна точка приносът на страната често е подценяван в западните исторически разкази. Китайската съпротива ангажира значителна част от японските военни сили, предотвратявайки тяхното разполагане в други театри на войната в Тихия океан. Битките в Китай, като тези в Шанхай (1937), Ухан (1938) и Чанша (1939–1944), демонстрират упоритостта на китайските сили, въпреки липсата на модерно въоръжение и логистични трудности.

ККП подчертава ролята на народната война, водена от партизани в окупираните територии. Кампании като „Стоте полка“ (1940) отслабват японските сили чрез партизански тактики, докато Гоминданът, под ръководството на Чан Кайшъ, води конвенционални битки. Въпреки различията в идеологията и стратегията, съвместните усилия на двете партии, подкрепени от цивилното население, изтощават японската армия.

Международната подкрепа също е важна. Съюзниците, включително САЩ, предоставят помощ чрез програмата „Заем и наем“ и подкрепят Китай с военни съветници и доставки, като например през пътя Бърма. Китай е признат като една от четирите велики сили на Съюзниците, което е видно от участието му в конференциите в Кайро (1943) и Ялта (1945). Това признание засилва международния статут на Китай и подкрепя усилията му за премахване на неравноправните договори.

Значението на победата

Победата над Япония на 2 септември 1945 г. е повратна точка за Китай. Тя бележи края на японската окупация и възстановяването на територии като Тайван и Манджурия. От китайска гледна точка тази победа е триумф на националния дух и доказателство за способността на китайския народ да преодолее чуждестранната агресия. Тя също така проправя пътя за възстановяването на Китай като суверенна нация и за премахването на неравноправните договори, наложени от западните сили и Япония.

Вътрешно победата засилва позициите на ККП, която успешно мобилизира селското население по време на войната. Това поставя основата за победата на комунистите в последвалата гражданска война (1945–1949) и основаването на Китайската народна република (КНР). От гледна точка на ККП, Антияпонската война е не само борба срещу външен враг, но и революционен процес, който консолидира народната подкрепа за комунистическото движение.

80-годишнината: Памет и отражение

През 2025 г., на 80-годишнината от края на войната, Китай отбелязва победата с национална гордост, но и с акцент върху мира и помирението. Официалните церемонии, организирани от правителството, включват възпоменателни събития в градове като Пекин, Нанкин и Шанхай. Мемориалът на Нанкинското клане е център на тези възпоменания, където се провеждат изложби и образователни програми, подчертаващи необходимостта от запазване на историческата памет.

От китайска гледна точка отбелязването на годишнината не е само за възпоменание на миналото, но и за утвърждаване на настоящата сила на Китай. Днешният Китай, като втора по големина икономика в света и глобална сила, използва тези събития, за да подчертае своята роля в международните отношения и ангажимента си към мира. В речите на лидерите се акцентира върху „възраждането на китайската нация“, свързвайки победата от 1945 г. с модерните постижения на страната.

Въпреки това отношенията с Япония остават сложни. Докато икономическите връзки между двете страни са силни, историческите спорове, като тези около интерпретацията на военните действия на Япония, продължават да предизвикват напрежение. Китай настоява за признаване на историческите факти, особено що се отнася до Нанкинското клане и други зверства. В същото време правителството насърчава диалога и сътрудничеството, подчертавайки, че паметта за войната трябва да служи като урок за избягване на бъдещи конфликти.

Образователни и културни инициативи

Китай използва 80-годишнината, за да засили патриотичното възпитание на младежта. Училищата и университетите организират лекции, изложби и посещения на исторически места, свързани с войната. Филми, телевизионни сериали и документални филми за Антияпонската война се излъчват широко, като целта е да се запази паметта за жертвите и да се вдъхнови младото поколение. Тези инициативи отразяват китайската гледна точка, че историята трябва да служи като напомняне за цената на националния суверенитет.

На международно ниво Китай участва в дискусии за мира, организирани от ООН и други организации, като подчертава своя принос към победата на Съюзниците и ролята си в оформянето на следвоенния ред. Това е част от по-широката стратегия на страната да утвърди своето място като отговорна глобална сила.

Заключение

От китайска гледна точка победата над Япония във Втората световна война е не само военен триумф, но и крайъгълен камък в националното възраждане. Тя символизира устойчивостта на китайския народ, обединението му пред лицето на агресията и възстановяването на националното достойнство. 80-годишнината от края на войната в Тихия океан предоставя възможност за размисъл върху тези постижения, както и за утвърждаване на ангажимента на Китай към мира и стабилността. Докато страната отбелязва този исторически момент, тя продължава да черпи сила от своето минало, за да изгради бъдеще, в което Китай е водеща световна сила, посветена на мира и просперитета. Сила, която изгражда глобална общност на споделената съдба, в която своето място ще имат дори държави, които в миналото са се конфронтирали с Китай, включително и самата Япония (ако избере пътя на разума, сътрудничеството и мира).