Донкихотовската борба на американския президент Доналд Тръмп да получи Нобеловата награда за мир насочва външната му политика, откакто се завърна на власт.
За съжаление, желанието му да бъде „главен миротворец“ на света се основава на дълбока заблуда: че мирът просто води до край на бойните действия, пише за Politico Иво Даалдер, бивш посланик на САЩ в НАТО, старши сътрудник в Belfer Center към Харвардския университет и водещ на седмичен подкаст.
Както знае всеки, изучавал пруския генерал и военен теоретик Карл фон Клаузевиц, войната и мирът не са противоположности – те са двата края на пространство, което определя отношенията между държавите. „Войната“, както някога е отбелязал генералът, е „продължение на политиката с други средства“.
Съмнително е, че Тръмп е чел Клаузевиц или че изобщо се интересува от действителните подробности на войната и мира. Целта му е различна: да бъде признат за човек, който слага край на войните.
„Спрях шест войни“, каза той миналия месец. „Средно по една на месец“, по негови думи – твърдение, което, ако е вярно, наистина би заслужавало Нобелова награда. Така че, нека разгледаме по-отблизо досегашния му опит като миротворец.
Списъкът с войни, които Тръмп твърди, че е прекратил, започва със сблъсъка между Индия и Пакистан миналия май. „Те са в конфликт от около хиляда години“, заяви президентът на САЩ, „но аз уредих нещата“. Той добави също, че може би е предотвратил ядрена война.
Индия обаче категорично отрича всякакво участие на САЩ в прекратяването на боевете. Дори ако Делхи трябва да поддържа тази линия за вътрешни цели, фактите говорят, че прекратяването на огъня не е същото като трайно уреждане на конфликт, датиращ от независимостта и разделянето на Индия през 1947 г.
Действителният мир би означавал уреждане на претенциите на Кашмир, които водят до жестоки сблъсъци и войни между двете страни в продължение на десетилетия – далеч по-малко от хилядолетие. Макар че активните боеве приключиха засега, тлеещият конфликт продължава да бележи отношенията между двете страни.
На следващо място в списъка на Тръмп с мирни споразумения е сблъсъкът между Израел и Иран. „Вижте“, каза той на среща на лидерите на НАТО през юни, „току-що приключихме война, която тлееше 30 години, за 12 дни“.
Това е отчасти вярно – решението на Тръмп да атакува основни съоръжения от ядрената програма на Иран очевидно изигра важна роля за прекратяване на бомбардировките на Израел и контраатаките на Иран. Това обаче е далеч от постигането на траен мир. Вместо това Иран вероятно ще засили усилията си за създаване на ядрено оръжие. Израел ясно заяви, че си запазва правото да нанесе удар по всяко време, ако Иран възстанови ядрената или ракетната си програма и противовъздушна отбрана.
Не след дълго, в края на юни, беше постигнато сравнително по-съществено споразумение за прекратяване на боевете между Руанда и Демократична република Конго. С посредничеството на САЩ и подписано в Овалния кабинет, споразумението изисква Руанда да изтегли войските си от Демократична република Конго в рамките на 90 дни.
„Току-що сложихме край на война, която продължи 30 години и отне живота на 6 млн. души“, заяви Тръмп. Това число обаче включва милионите убити в граждански войни в двете държави. „Никой друг президент не би могъл да го направи“, похвали се той.
Тази сделка наистина проправя пътя към прекратяването на конфликта. Важно е да се помни обаче, че ключът се крие в прилагането ѝ, отбелязва Даалдер. На този фронт новините са смесени, тъй като боевете между подкрепяната от Руанда бунтовническа групировка М23 и Демократична република Конго продължават с неотслабваща сила, отчасти защото М23 не подписаха сделката.
На следващия месец Тръмп участва в споразумението за прекратяване на огъня между Камбоджа и Тайланд, след като в края на юли избухнаха жестоки сблъсъци по границата на двете страни. Изправени под натиск от Китай, Малайзия и обещанието за търговски споразумения със САЩ, двете държави в крайна сметка се съгласиха да спрат стрелбата и да не изпращат повече войски в региона.
Основният конфликт, който доведе до тези въоръжени сблъсъци, остава обаче неразрешен. Камбоджа и Тайланд водят спорове за определянето на границата си, включително за ключовото местоположение на вековни индуистки храмове по протежение на 800-километровата им граница, от десетилетия. Въпреки че търговските заплахи на Тръмп може да са помогнали за спиране на стрелбата, това едва ли оправдава последвалото му твърдение „да бъде президент на МИРА!“.
Накрая, по-рано този месец президентът на САЩ председателства сключването на важно споразумение, което сложи край на войната между Азербайджан и Армения. След сблъсъците за региона Нагорни Карабах – анклав, част от международно признатата територия на Азербайджан, населен предимно с етническо арменско население, който Армения завзе през 1992 г., а Баку си възвърна през 2023 г., голяма част от подготовката за това споразумение бе завършена, преди Тръмп да встъпи в длъжност.
Останаха два препъникамъка – искането от Азербайджан Армения да заличи всякакви претенции за Нагорни Карабах от конституцията си, което ще изисква национален референдум, и транспортна връзка между две части на Азербайджан, която преминава през арменска територия.
При Тръмп преговорите, в които САЩ посредничиха, доведоха до споразумение, включително наета от САЩ пътна връзка, свързваща двете области на Азербайджан - съществена сделка и истинско постижение. Прилагането на сделката обаче – както в случая с Руанда и Демократична република Конго, ще е ключово.
Хвалбата на Тръмп за прекратяване на шест войни за шест месеца е много по-малка, отколкото изглежда на пръв поглед. Факт е, че дори и да беше напълно успешен в прекратяването на тези войни, постиженията му все пак щяха да бъдат засенчени от неуспеха му да прекрати двете войни, които всъщност обеща да реши - тези в Украйна и Ивицата Газа.
Далеч от това да ги прекрати за 24 часа, както се хвалеше, че ще направи по време на предизборната си кампания, ситуацията и на двете места се влоши след завръщането му в Белия дом. За Ивицата Газа американският лидер по същество даде зелена светлина на израелското правителство да я окупира, като си изми ръцете от всякакви усилия за осигуряване на край на боевете.
Междувременно в Украйна той се опита да придвижи мирния процес напред, като се срещна с руския президент Владимир Путин в Аляска само за да се върне във Вашингтон с празни ръце и сякаш по-синхронизиран с Москва, отколкото с Киев.
Постигането на мир – разрешаването на конфликтите, а не просто прекратяването на бойните действия, е трудно. Необходими са повече от телефонно обаждане или среща, независимо за колко харизматичен и убедителен се смята „миротворецът“. Изисква се подробна информация, интензивни преговори, търсене на компромис и както моркови, така и тояги, за да се постигнат резултати.
Дори и тогава повечето от усилията се провалят – не защото миротворецът е некомпетентен, а просто защото продължаването на войната често е по-лесно от намирането на решение, което и двете страни да приемат.
