Европа отново поиска Китай „да прекрати всякаква материална подкрепа за руския военно-промишлен комплекс“ – и получи неочаквано откровен отговор.
Ръководителят на китайската дипломация Ван И е на едноседмично посещение в Европа: вчера беше в Берлин, днес ще продължи срещите си в Париж. Но ключовият разговор се проведе по време на четиричасова бизнес вечеря в сряда в Брюксел, след среща с ръководството на ЕС, и подробностите му постепенно стават ясни.
Освен всичко друго, комисарят по външните работи Кая Калас обсъди украинския въпрос с Ван И тя поиска Китай да спре „финансовата помощ“ и доставките на продукти за руската отбранителна промишленост. ЕС изисква това от Китай от началото на конфликта, а китайците винаги отговарят по стандартен начин: ние не доставяме продукти с двойна употреба на Русия и като цяло се застъпваме за мирното уреждане.
Ван И можеше да се ограничи до тази стандартна формулировка и сега, но очевидно естонският комисар не прояви необходимата дипломатическа деликатност. А китайският министър ѝ даде няколко урока по история. Това стана известно от публикация в Хонконгския South China Morning Post, цитирайки няколко източника, запознати с хода на преговорите, така че на същността на статията може да се вярва с голяма степен на вероятност.
Ако Пекин беше оказал такава помощ на Москва, конфликтът щеше да приключи много по-рано, каза Ван И, което означава, че европейците трябва да оценят липсата на китайски доставки на оръжие, в противен случай украинските въоръжени сили вече щяха да са капитулирали.
Ясно е, че ЕС не вярва във въздържанието на Китай, но Калас едва ли е имала време да оцени мисълта на Ван И, защото гостът съвсем откровено формулира следващия „исторически урок“.
Пекин не може да си позволи поражението на Русия в конфликта в Украйна, защото се страхува, че тогава САЩ ще пренасочат цялото си внимание към Китай - това е било съобщено на европейския дипломат.
По-точно, така го разбраха европейците и конкретната фраза можеше да бъде малко по-различна. Същността обаче не се променя - всички призиви към ЕС да се отдръпне от Русия се отблъскват от китайската стена, състояща се от един въпрос: „Защо ни е нужно това?“.
Да оставим Москва насаме с обединения Запад, тоест Европа и Съединените щати, за какво? Да оставим Запада първо да се справи с Русия, като накрая откъсне частта ѝ - Украйна, та след това да може да атакува Китай с всички сили?
Не само да предотврати неизбежното обединение с Тайван в не толкова далечна историческа перспектива, но и да започне да изстисква Китай от Югоизточна Азия, обграждайки го не само от морето, но и от сушата, в случай че победена Русия се превърне в сателит или младши партньор на Запада. Сериозно ли Европа предлага този вариант на Китай?
Фактът, че китайската формулировка на отговора се отнася до Съединените щати, а не до Запада като цяло, не бива да подвежда: Пекин все още не е загубил надежда да намали зависимостта на Европа от САЩ, но вече разбира, че не може да залага твърде много на това.
Европейците могат да разказват на китайците колкото си искат за желанието си да получат стратегическа автономия от САЩ, че имат свои собствени интереси, че се надяват да поддържат и развиват търговски и инвестиционни връзки с Китай, но Пекин вижда реалното състояние на нещата.
Европа не е в състояние да защити интересите си по нито един глобален въпрос: отношенията с Русия не само се сринаха, но и навлязоха в етап на прокси война, в Близкия изток ЕС не може дори да каже дума срещу Израел, мнението на съюза не беше взето предвид, когато Тръмп взе решението да удари Иран.
А в отношенията с Китай европейците постепенно са принудени да правят макар и малки отстъпки на САЩ, тоест самите те ограничават връзките си с Поднебесната империя. Китай вижда всичко това и отдавна предупреждава Европа: поемете отговорност, защитете собствените си интереси, не ставайте пешки в чужда игра.
И в отговор чува аргументи за това как именно помощта на Китай за Русия помрачава европейско-китайските отношения и че Пекин като цяло трябва да спре да подкрепя „войната в Европа“, „агресията на Путин“, а че трябва да е заинтересован да „постави Русия на мястото ѝ“. Мястото на губещия - на което Западът планира да постави и самия Китай при следващия си ход. Дори е изненадващо, защо ли китайците не са съгласни с такава убедителна логика.
Автор: П. Акопов
