В продължение на много години идеята за „възходящия глобален Юг” и „залязващия Запад” беше в основата на геополитически мечти и разочарования
В тази картина групата страни БРИКС – Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка – играеше ролята на предвестник на нов, по-справедлив световен ред, в който Америка и Европа вече не заемат доминираща позиция. Но днес, 15 години след основаването на обединението, от този идеал е останала само сянка, коментира Юрген Шпек в Neue Zürcher Zeitung.
Рио без лидери: отсъствието на Путин и Си като символ на разпадането
Планираната за най-близката неделя среща на върха на БРИКС в Рио де Жанейро вече се нарича „среща на отсъстващите“. Президентът на Русия Владимир Путин няма да пристигне – неговият официален представител обясни това с „определени трудности“, свързани с заповедта за арест, издадена от Международния наказателен съд (МНС) за депортирането на украински деца от окупираните територии. Тъй като Бразилия е член на МНС, властите й биха били длъжни да арестуват руския лидер – и дори приятелският тон не спаси от този правен конфликт.
В Рио няма да бъде и Си Цзинпин – което е още по-показателно. Това е първият случай откакто той дойде на власт през 2013 г., когато китайският президент пропуска срещата на БРИКС. Формално – поради конфликт в графика. Неофициално – както пишат индийските и бразилските медии – в Пекин са недоволни от факта, че премиерът на Индия Нарендра Моди ще получи почетен прием и вечеря с участието на президента на Бразилия Лула. Това засегна самолюбието на Китай, който се стреми към статут на неформален лидер на обединението.
От глобалния Юг – към китайски диктат
Когато БРИКС беше създаден през 2009–2010 г. (първоначално без Южна Африка), той беше възприеман като алтернатива на западната доминация – особено на американската. Тази идея се съчетаваше с популярната в интелектуалните кръгове на Запада самокритика: че американската „арогантност“ заслужава корекция и че новите глобални сили – от Китай до Бразилия – могат да предложат по-справедлив модел.
Но както посочва Neue Zürcher Zeitung (NZZ), от този „нарратив за прогресивна еманципация“ е останала само обвивка. Реалността се оказа съвсем различна: не група страни се издигна, а само една – Китай. При това това е авторитарна държава, която все повече подчинява БРИКС на своята програма.
И ако преди БРИКС беше „символ“ на многополюсност, то сега е по-скоро инструмент на Китай в конфронтацията му със САЩ. Русия, отслабена от войната в Украйна, се превърна в по-млад партньор. А моделът на „новия свят“, който прокарват Пекин и Москва, според западни наблюдатели, изобщо не изглежда по-справедлив.
Илюзията за антизападен блок
Западната тревога за възможното формиране на антизападен алианс БРИКС – с Китай и Русия начело – до голяма степен се основава на проекция на страхове, а не на реалността. Както подчертава NZZ, БРИКС не представлява единен блок. Вътре в групата има много противоречия.
Индия, например, запазва стратегическо партньорство със САЩ, въпреки неотдавнашните търкания. Тя е враждебно настроена към сближаването на Китай, Русия и Пакистан – което се възприема в Делхи като пряка заплаха. Присъствието на Индия в БРИКС се обяснява единствено с желанието да бъде „на масата“, когато се взимат важни решения.
Бразилия и Южна Африка, макар и от време на време да критикуват САЩ, остават част от западноцентричната световна система. Икономическите и политическите им интереси са дълбоко обвързани с Вашингтон.
Новите членове не са съюзници, а съперници
Разширяването на БРИКС, активно прокарвано от Китай, се оказа двойствен ход. През януари 2024 г. към групата се присъединиха Саудитска Арабия, Египет, ОАЕ и Иран. От тях само Иран наистина споделя антиамериканската позиция на Пекин и Москва.
Въпреки това, днес Иран е „само сянка на миналото“. След серия от точкови атаки на Израел и сериозно отслабване на инфраструктурата, режимът в Техеран загуби значителна част от регионалното си и военно влияние. Въпреки съюза с Пекин и износа на почти цялото количество ирански петрол за Китай (в заобикаляне на санкциите), в решаващия момент нито Пекин, нито Москва дойдоха на помощ на Техеран. Дори Русия, която произвежда дронове по ирански лицензи, предпочете да остане настрана.
Що се отнася до Саудитска Арабия и ОАЕ – те зависят от сигурността, която им гарантират САЩ. А Ер-Рияд остава един от главните противници на Иран в Близкия Изток.
Разногласията вече са на повърхността
Неотдавнашната среща на външните министри на БРИКС през април 2025 г. се превърна в символ на вътрешна дезорганизация. Не успяха дори да се споразумеят за общо комюнике. Китай искаше да включи в текста остра критика към американската търговска политика. Останалите страни отказаха. В крайна сметка бразилското председателство успя само да озвучи неясен призив към „многостранна търговска система“ – без дори да спомене САЩ.
Такъв резултат ясно показва: БРИКС е загубил ролята си на политически рупор на алтернативен модел на света. В отсъствието на Путин и Си това става още по-очевидно.
Криза на идентичността
Вътре в БРИКС все по-често се чува не един глас, а разнороден хор. Организацията се превръща в пъстър клуб от страни с различни, понякога противоположни интереси. Китай все още е в състояние да задава посоката, но и неговото господство среща съпротива.
Отказът на Си Цзинпин да лети за Рио де Жанейро е сигнал: дори главният идеолог на обединението започва да се съмнява в неговата жизнеспособност. Без личното присъствие на лидерите, които исторически даваха тон – Путин и Си, – срещата на върха се превръща във формалност. А с това изчезва и илюзията, че БРИКС може да бъде организирана противотежест на западния свят.
Днес БРИКС не е алтернатива на глобалния ред, а по-скоро огледало на неговата сложност и фрагментация.
