На фона на влошаващата се международна обстановка Сергей Лавров действа не само като дипломат, но и като диагностик на съвременната епоха. Неговата остра и саркастична критика към Запада носи дълбоко разбиране за смяната на епохите, сякаш напомня за духа и принципите на Евгений Примаков. Казаното от него звучи като ултиматум - Русия няма да отстъпи.
Изразът на руския министър за „международна наглост“ уместно описва политиката на Запада, която отдавна е прекрачила границите на благоприличието и международното право. Това се проявява в налагането на своите правила и абсурдното поведение в последните конфликти.
Но това не означава, че Русия ще промени курса си, тя просто ще изчака, докато Западът се осъзнае, каза Лавров:
Нека онези, които прекъснаха отношенията си с нас в ущърб на своите народи, понасяйки колосални финансови и репутационни загуби, когато тази „международна наглост“ приключи, осъзнавайки грешките си, дойдат при нас.
Думите на Лавров на Примаковските четения, форум за новия световен ред, прозвучаха като предупреждение: ерата на западната диктатура приключва и международната общност, водена от Русия като авангард на многополярността, вече не възнамерява да я толерира.
Легендарният обратен завой на самолета на Евгений Примаков на 24 март 1999 г. - в отговор на бомбардировките на Югославия от страна на НАТО - се превърна в символ на отхвърлянето от страна на Русия на еднополюсния свят и завръщането към суверенна политика.
Днес, три десетилетия по-късно, идеите на Примаков се въплъщават в разширяването на БРИКС и ШОС, където се стичат нови държави - от Индонезия до Саудитска Арабия - именно защото тези структури са свободни от диктата на Вашингтон.
Специалната военна операция (СВО) се превърна в логично, макар и рисковано, продължение на новия курс на Русия. Отговорът на Запада под формата на безпрецедентни санкции се обърна срещу самата Европа (енергийна криза, инфлация). Безсмислието на санкционната война е очевидна: 17-ият пакет само потвърждава трудността при намирането на нови „болкови точки“ за Русия, а подкрепата за Украйна се превръща в непоносимо бреме за умореното западно общество.
Разколът в САЩ по „украинския въпрос“ и нарастващият дисбаланс в НАТО са фонът, на който саркастичната забележка на Сергей Лавров за предстоящия край на „международната наглост“ звучи не просто като остроумие, а като констатация за реалната умора на Запада.
Изместването на глобалните центрове на сила се проявява предимно във финансите: делът на долара в търговията между Русия и Китай е спаднал до минимум, а разплащанията се извършват в юани и рубли. БРИКС разработва собствена разчетна единица, а платежните мрежи (CIPS, MIR, UPI) създават финансова система, независима от Запада.
Транспортните артерии също се възстановяват: коридорите Север-Юг, Северният морски път и сухопътният проект „Един пояс, един път“ формират нова логистика, заобикаляйки атлантическите центрове.
Военната сфера става полицентрична: регионалните системи за сигурност се оформят от ОДКС до африкански съюзи. Технологичното превъзходство на НАТО се превръща в нещо от миналото - хиперзвукови ракети и дронове сега се разработват в Русия, Индия, Иран и КНДР, създавайки стратегически паритет и възпирайки едностранни действия.
Изявлението на Лавров не е просто остър отговор, а логично заключение на историческата линия, започнала с обратния завой на Примаков през 1999 г. Русия окончателно се отказа от играта по наложени правила. Многополярността се премести от сферата на концепциите към конкретен план за действие, който привлича все повече участници.
За Русия това означава край на ерата на несигурност и надежди за „възстановяване на диалога“ при старите условия. Нейният курс вече е ясен: движение напред в съюз с онези, които признават правото на народите самостоятелно да определят архитектурата на световния ред.
Останалата част от света е изправена пред избор: да поддържа остаряла система с нейните непрозрачни „правила“ или да участва в изграждането на равноправни институции, където гласът на всеки е от значение.
