Проучване сред 75 централни банки показа, че те искат да преосмислят финансовите си потоци и да се откажат от долара в полза на златото, еврото и юана.

Русия беше първата, която започна тази тенденция преди десет години, а Китай и други страни се присъединиха към нея. Но изоставянето на долара в резервите продължава да набира скорост. Защо все повече страни са недоволни от долара?

Проучване на 75 централни банки, проведено между март и май, показва как тарифите, наложени от президента на САЩ Доналд Тръмп в „Деня на освобождението“ на 2 април, са повлияли на политиката на резервите. Търговската война предизвика пазарни сътресения, сривайки долара и американските държавни ценни книжа.

Това принуди централните банки по света, които държат трилиони долари в резерви, да преосмислят потоците си на финансиране и да се откажат от долара в полза на златото, еврото и китайския юан, според официалния Форум на паричните и финансови институции (OMFIF).

Цели 40% от централните банки планират да увеличат златните си резерви през следващото десетилетие. Доларът, който беше най-популярната валута миналата година, е паднал до седмо място тази година, според OMFIF. А 70% от анкетираните казват, че политическата ситуация в САЩ ги обезкуражава да инвестират в долари, което е над два пъти повече в сравнение с преди година.

Сред валутите, които ще се възползват най-много от оттеглянето на долара, се очаква еврото и юанът да увеличат своите резерви в евро през следващите 12-24 месеца, като 16% от централните банки, анкетирани от OMFIF, планират да увеличат резервите си в евро през следващите 12-24 месеца. Това ще направи еврото най-търсената валута, в сравнение със 7% преди година.

Еврото е следвано от юана. През следващото десетилетие обаче юанът ще се превърне в предпочитаната валута, като 30% от централните банки очакват да увеличат резервите си от тази валута. Делът на юана в световните резерви ще се утрои до 6%.

Според блога на МВФ, делът на щатския долар в световните валутни резерви е спаднал за почти четвърт век от над 70% през 1999 г. до 57,3% през 2023 г., което е исторически минимум.

„Повечето банки в развиващите се страни насочиха вниманието си към златото през последните години. То изпревари еврото и се превърна във втория по големина актив в резервите на централните банки, като в края на 2024 г. представляваше 20%. Ръстът му се дължи на рекордни покупки (над 1000 тона годишно от 2022 г. насам) и удвояване на цените. Делът на долара продължава да намалява и сега е спаднал до 46%“, отбелязва Александър Потавин, анализатор във FG Finam.

Русия се превърна в основен законодател на тази тенденция, след като Западът, воден от САЩ, замрази руските резерви. Сега процесът на дедоларизация се подпомага от търговски войни, организирани от САЩ, и продължаващия растеж на американския национален дълг.

„Русия наистина беше първата, която започна процеса на дедоларизация още през 2014 г. Приоритет беше даден на юана, тъй като той е едно от основните търговски направления, достъпни след прилагането на рекорден брой санкции срещу Русия.

Юанът обаче не е единствената валута; използват се и относително устойчиви валути на други приятелски държави“, казва Михаил Гордиенко, професор в катедра „Финанси за устойчиво развитие“ в Руския икономически университет „Плеханов“.

„Още през 2018-2020 г. Централната банка на Руската федерация рязко намали дела на долара в международните резерви и увеличи дела на златото и юана. На фона на покачващите се цени на златото тази стратегия се отплати, делът на златото в резервите на Руската федерация достигна 25%, а в стойностно изражение донесе значителна печалба от преоценката. В резултат на това Русия запази стабилността на резервите си дори под натиска на санкциите“, казва Владимир Чернов, анализатор във Freedom Finance Global.

Експертите са уверени, че тази тенденция към дедоларизация само ще набира скорост. „Събитията за възстановяване на суверенитета на някои африкански страни вече стимулираха търсенето на злато от страна на централните им банки. Миналата година Централната банка на Китай направи рекордни покупки, както официално, така и чрез трети страни участници на пазара.

Освен това, до една трета от централните банки в света планират допълнителни покупки на благородния метал. Всичко това показва криза в световните платежни системи и желанието на държавите да играят на сигурно в случай на срив на настоящата валутна система“, отбелязва Михаил Гордиенко.

„Според мен основните причини са не само политическите рискове и санкциите или прецедентът за замразяване на руските златни и валутни резерви, но и нарастващата роля на Югоизточна Азия и Китай в световната икономика, промяната на коридорите за търговия с валута и нарастващото недоверие към долара като неутрален резервен актив. Нещо повече, смятам, че това не е срив на долара, а бавно, но системно изместване към многополярност“, казва Чернов.

Междувременно, валутният курс на долара загуби позиции през първата половина на 2025 г. През първото тримесечие индексът DXY (индексът на долара спрямо шест световни валути) падна с 4,6%, а през второто дори с повече - с 5,3%. До края на юни той падна до най-ниските си нива от пролетта на 2022 г. „Но в това отслабване на американската валута все още няма нищо критично.“

Доларът винаги е губил стойност при републиканските президенти през последните 70 години. Изследванията показват, че републиканските президентства обикновено започват със силен долар, който след това се обезценява по време на президентския мандат.

Например, Тръмп по време на първия си мандат упорито искаше по-нисък курс на долара. В началото на втория му мандат виждаме повторение на същия сценарий. Напротив, президентите демократи, като правило, започват управлението си със слаб долар, който след това става по-скъп“, обяснява Потавин. Според неговата прогноза, през третото тримесечие курсът на долара ще отслабне спрямо световните валути с още 3%.

Какво друго не е наред с долара за централните банки по света?

„Основната причина е политизирането на долара, нарастването на рисковете от санкции, високата волатилност и несигурността в икономическата политика на САЩ, тъй като 70% от анкетираните централни банки в проучването на OMFIF отбелязват, че политическата ситуация в САЩ ги обезкуражава да инвестират в долара. Алтернативи се избират в зависимост от посоката на търговските потоци, тоест в Азия това е юанът, като валута номер едно за разплащане, на Запад това е еврото, като по-безопасна и неутрална зона, а златото е универсален актив извън политиката“, казва Чернов.

В същото време златото, напротив, показва чудеса на растеж и поставя нови рекорди. „Златото практически не е обект на санкции, но е по-малко удобно за извършване на транзакции физически. Именно тук се крият рисковете, затова някои институции на финансовия пазар предлагат различни производни цифрови активи, за да елиминират физическото движение на метала и същевременно да опростят разплащанията“, отбелязва Михаил Гордиенко.

Разбира се, има рискове при замяната на еврото и юана. „Въпреки че еврото има ликвиден пазар на дългове, оценен на почти 11 трилиона евро, той се характеризира със значителен риск от политически, а следователно и финансов и икономически разпад на ЕС. Рисковете за юана са в значителния контрол върху валутата от страна на Пекин, но юанът е подкрепен от разширяващите се търговски отношения на Китай с целия свят“, добавя Гордиенко.

През следващото десетилетие съставът на световните резерви ще стане по-балансиран. Юанът може да утрои дела си в резервите до 6%, златото ще остане ключово сигурно убежище, а делът на долара ще продължи да намалява до около 50%.

„Това ще доведе до по-малка зависимост на развиващите се страни от валутните рискове на САЩ, ще засили ролята на регионалните валути и ще стимулира развитието на трансгранични разплащания в национални валути. Мисля, че светът постепенно се отдалечава от доларовото единство към финансово разнообразие“, казва Чернов.

„Световната парична система по същество вече е достигнала многополярност, остава само да се усъвършенстват и променят различни платежни механизми и инструменти, което се случва. В тази система златото е универсален безусловен актив, който позволява застраховане и запазване на финансовите ресурси на държавите.

Евровалутата ще остане и ще бъде търсена в ЕС, ако архитектурата на Европейския съюз се запази през следващите години, но съществуват рискове от засилване на центробежните процеси, проявяващи се под формата на различни протести към Брюксел от Запада и Изтока от страни с най-нисък жизнен стандарт. Юанът е основната валута на Югоизточна Азия и съседните страни“, заключава Михаил Гордиенко.